Господари на лъка

Едно събитие, което не съм използвал, е, когато един прогонен и умиращ от глад член на племето отвлича най-малкия син на Чингис, Толуй, и вади нож. Не можем да знаем какво е възнамерявал, тъй като бил бързо убит от Джелме и други воини. Подобни случки биха могли да обяснят защо при сблъсъка си с арабските асасини монголите не се спрели пред нищо, за да ги унищожат.

Чингис далеч не бил непобедим и много пъти е бил раняван в битка. Късметът обаче винаги е бил на негова страна и той оцелявал — може би за да заслужи вярата на хората си, че е благословен и му е отредено да бъде завоевател.

Относно разстоянията. Едно от основните предимства на монголската армия е, че тя била в състояние да се озове едва ли не навсякъде и да нанесе изненадваща атака. Има достоверни данни, че е изминавала хиляда километра за девет дни, сто и десет километра на ден или дори два пъти по-голямо разстояние, като ездачът е бил в състояние да продължи нататък. Най-големите преходи включвали смяна на конете, но Марко Поло споменава за монголски пратеници, изминаващи по 400 километра от изгрев до залез. През зимата невероятно издръжливите понита били пускани на свобода. Снегът бил достатъчен да утоли жаждата им и те го разравяли, за да намират храна под него. Когато францисканският монах Джан де Плано Карпини пресякъл степите, за да посети Кублай хан, който по това време се намирал в Каракорум, той бил посъветван да смени конете си с монголски понита, ако не иска да умрат от глад. Понитата не били заплашени от подобна участ. Западните породи се отглеждат или за тежка работна сила, или за надбягвания, но не и за издръжливост.