За точната рождена дата на Чингис може само да се предполага. Поради номадския начин на живот на монголските племена годината и мястото на раждането му така и не са били отбелязани. Освен това малките племена отчитали времето според някакви локални събития, което затруднява съпоставянето на множеството календари. Датите стават точни едва когато Чингис се появява на по-широката историческа сцена. Той нахлува в района Си Ся южно от Гоби през 1206 г. и през същата година е провъзгласен за хан на всички племена. Според китайските календари това е била годината на Огъня и на Тигъра в края на ерата Тайхе. По това време той е на възраст между двадесет и пет и тридесет и осем. Не се спрях върху годините на войни и съюзи, чрез които постепенно успява да обедини големите племена под властта си. Колкото и да е интересно това, историята на Чингис винаги е била по-широкомащабна. На всеки, който желае да научи повече за този период, горещо препоръчвам „Тайната история на монголите“.
Найманският съюз е бил последната по-голяма коалиция, която се съпротивлявала на обединяването. Техният хан наистина се намирал на планината Наху и с приближаването на воините на Чингис се изкачвал все по-нагоре и по-нагоре по склона. Чингис предложил на дружинниците му да се предадат, за да останат живи, но те отказали и били избити до последния човек. Останалите воини и семейства били включени към неговите сили.
Кокчу бил влиятелен шаман, известен и като Теб-Тенгери. Не се знае със сигурност как точно е постигнал положението си. Хулун и Бьорте се оплаквали от него на Чингис по редица въпроси. Способността му да влияе на хана сериозно тревожела хората около него. Самият Чингис вярвал в един-единствен баща-небе — деизъм, подкрепян от света на духовете на шаманизма. Кокчу си остава донякъде загадка. Един от законите на племената забранява проливането на кралска кръв, както и на кръвта на свети хора. Все още не съм свършил с разказването на неговата история.
Когато племената се събрали по призива на Чингис, ханът на уйгурите съставил клетва за вярност и тук я представям почти дословно. В случая с побоя над Хазар и принуждаването на Темуге да коленичи обаче са замесени синовете на клана Хонг-хотан, а не на Войела.
Чингис наистина наводнил равнината на Си Ся и бил принуден да се оттегли заради надигащите се води. Макар да било позорно, унищожаването на реколтата принудило краля да започне преговори и в крайна сметка да стане васал на монголите. Това не бил първият случай, в който Чингис се сблъскал с идеята за данък. Известно е, че монголските племена са сключвали подобни съглашения, но никога в толкова голям мащаб. Интересно би било да се разбере какво ли е мислил Чингис за богатствата на Си Ся, а по-късно и на императорския град. Лично на него не са му трябвали повече лични вещи от тези, които е можел да носи на коня си. Данъкът би впечатлил племената и би утвърдил първенството му, но извън това практическа полза от него почти нямало.
Изходът от кампанията срещу Си Ся може би е щял да бъде различен, ако принц Вей се бе отзовал на молбата за помощ. Отговорът му (в превод) гласял: „За нас е добре, когато враговете ни се нападат един друг. Къде е опасността, която ни заплашва?“.
