Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Аууу, страхотно! — провиква се Робин, която се появява точно навреме, за да ме спаси от хилядното изслушване на историята на Магда. Прегръща ме и допълва: — Толкова се гордея с теб!
— Благодаря! — усмихвам се аз и бузите ми пламват.
— Нямах представа, че имам толкова талантлива съквартирантка! Е, съвсем скоро ще стане бивша! — поправя се тя и се усмихва на Адам. Сърцето ми потръпва радостно. Както вече ви казах, откакто се върнах от Венеция, настъпиха някои промени и една от тях е, че двамата с Адам решихме да заживеем заедно. — Е, как върви търсенето на апартамент?
— Засега можем да си позволим само кутия за обувки в Кухнята на ада — усмихвам се тъжно аз.
— Е, така поне обувките ти ще бъдат подредени! — подмята ухилено Робин. — А това не е без значение!
Адам завърта очи и промърморва:
— Мисля да ви оставя насаме, за да си наваксате. А аз ще отида да понаваксам с шампанското.
Изсмивам се. Някои неща наистина не се променят.
— Е, какво ще кажеш за Артси, когато най-сетне се запозна с него? — питам развълнувано в мига, в който той ни оставя. Цяла вечер изгарям от нетърпение да задам този въпрос.
— Мисля, че е гей — отговаря с равен тон тя.
— Каквооо? — шашвам се аз, но после проследявам погледа й и виждам Артси, прегърнал висок мъж с гола глава и татуирани ръце. И точно в този момент той се привежда и го целува.
— Това е гаджето му — съобщава ми Робин.
В продължение на няколко секунди и двете се гледаме, без да кажем нищо. И накрая избухваме в смях.
— Харолд си има гадже мъж? — кискам се аз и клатя глава. Ама че ирония!
— Ами да. Вече говорих с него. Иска да посети моята група за барабани, когато дойде следващия път в града! — възкликва Робин, очевидно поласкана. — Както разбирам, бил много добър на джемби.
Поглеждам я неразбиращо.
— Африкански ритуален барабан — обяснява тя.
— Значи най-сетне си готова да признаеш, че той не е твоята сродна душа, а? — повдигам многозначително вежди.
Усмивката й застива и тя свежда засрамено очи.
— Ами всъщност нещата стоят по малко по-различен начин — изрича бавно и започва да навива една къдрица на пръста си. — Когато изслушах отново записа от гадаенето на Уаканда, стана ясно, че тя никога не е твърдяла, че именно Харолд е моята сродна душа. Каза, че ми предстои да срещна моята сродна душа и че трябва да се оглеждам за тъмен, красив непознат на име Харолд. Разликата е огромна! — тук спира и я виждам как примигва сконфузено.
Защото влиза Даниел в тъмносиньо палто, със снежинки, проблясващи в косата му. И започва да говори нещо с майка си и Артси. Не съм го виждала от месеци. И май никой не го е виждал. Доколкото разбрах, бил някъде „по работа“. Е, това е официалната версия. Макар че, съдейки по изражението му, когато се обръща към нас и вижда Робин, не съм толкова сигурна и че не е и единствената.
— Добре ли си? — обръщам се разтревожено към нея аз.
— Да, прекрасно — кимва тя, но е ясно, че изобщо не е добре. — Знаех си, че тази вечер ще го видя! Подготвях се дълго за това!
Наблюдавам я как започва притеснено да си играе с гривните си. И не ми се вижда никак подготвена.
— Защо просто не отидеш да го поздравиш? — предлагам.
Тя клати ожесточено глава и промърморва:
— Не мисля, че той иска да говори с мен. Изминаха три месеца, а нито веднъж не ми се е обадил!
— А ти искаше ли той да ти се обади? — питам тихо.
— Луси, бях голяма идиотка! — изрича тя и очите й проблясват. — И ти беше напълно права! Той ужасно ми липсва, но сега като че ли е вече твърде късно!
Изглежда толкова нещастна, че не мога да не я прегърна.
— Не можеш да бъдеш сигурна в нищо — прошепвам.
Тя въздъхва и ме поглежда.
— И какво би могло да ни събере, а?
В мига, в който тя изрича тези думи, забелязвам как Артси се насочва към нас и след задължителната поредица от въздушни целувки обявява тържествено:
— Робин, искам да те запозная с един човек! — И преди да разбера какво става, зървам до него една позната фигура с тъмносиньо палто. — Робин, представям ти Даниел!
Те се споглеждат, между очите им прехвърчат искри и после дружно се изчервяват.