Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Очевидно знаеш доста за изкуството — кимвам одобрително, едва сдържайки се да не прихна.
— Имах добър учител — хили ми се той и се обръща към мен. — Освен това е от полза да познаваш лично и някой художник!
Изпълвам се с гордост и по лицето ми се разлива най-широката усмивка на света. Защото, нали разбирате, тези графики по стените на галерията са мои. Изложбата тази вечер не се състои единствено от творби на Артси, макар че, разбира се, той е главната атракция. Откриването е също така повод за показване и на един нов талант. Нов талант! Сърцето ми пропуска един удар при тази мисъл и ми се налага да се ощипя, за да дойда на себе си.
Именно Адам беше човекът, който ме окуражи да последвам мечтата си и да стана художник. Затова, когато се върнахме от Венеция, аз отново се заех съвсем сериозно с рисуване. Но усещането беше такова, сякаш никога не бях спирала. Не след дълго вече не тръгвах за никъде без скицника си, а вечер и през уикендите ходех на разходка из града, за да улавям изражения, настроения, моменти. Докато един ден не събрах смелост и не ги показах на Магда. Тя пък вдигна ръце по така типичния си начин, провикна се възхитено, обяви ги за прекрасни, а после ми се накара, че толкова време съм си мълчала за таланта, и ми предложи да организирам първата си изложба.
Добре де, казвам „предложи ми“, но беше по-скоро заповед, а аз се хилех като идиот. Напоследък твърде често ми се случва. Вървя си, примерно, по улицата, и съвсем внезапно се сещам, че творбите ми ще бъдат на изложба — моите, на мен, Луси Хемингуей! И като се сещам, започвам да се хиля. Сигурно изглеждам доста странно отстрани. И някои нюйоркчани вече ме мислят за поредното хахо.
Обаче на мен не ми пука. Изобщо. Най-сетне следвам мечтите си и никога не съм била по-щастлива. Дори съвсем скоро смятам да се разбера с Магда да работя само на половин ден в галерията, за да мога да се концентрирам върху изкуството си. Кой знае какво може да стане! Плашещо е, но освен това е доста вълнуващо, а и онова чувство на неудобство отдавна е забравено. Забравена е онази част от мен, която непрекъснато усещаше, че нещо липсва. Защото най-сетне я открих. Открих я, а заедно с нея открих и още нещо. Обръщам се към Адам, който изучава внимателно една от графиките ми, но без да пуска ръка от кръста ми. Което си е повече от доказателство, че мечтите наистина се сбъдват!
— Браво на теб, сестричке!
Чувам глас и се обръщам, за да видя пред себе си сестра ми и нейния съпруг. Или поне си мисля, че е сестра ми, защото иначе не мога да я позная. Няма я вече бледата кожа — лицето й е загоряло и обсипано с лунички, а безупречният й кок вече стои леко небрежно и има тук-там слънчеви кичури. И което е най-невероятното, деловият й костюм е заменен от бледосиня копринена рокля и чехли. А това на ноктите на краката й сребърен лак ли е?
— Върнахте се! — ахвам щастливо аз.
— Тази сутрин долетяхме от остров Бали — обяснява тя и се ухилва.
— Е, как беше?
— Удивително! Трябва да дойдеш да видиш снимките! — намесва се и Джеф безкрайно щастлив. — Особено онази, на която сестра ти скача с бънджи в Нова Зеландия!
— Кейт? Скача с бънджи? — вторачвам се слисано аз в тях. — Всъщност сега, като се замисля, ти сигурна ли си, че си моята сестра? — подмятам закачливо аз и се правя, че надничам в лицето й. А Кейт ме плясва игриво.
— Балончета?
Това е Магда, която се спуска върху нас с поднос чаши с шампанско. Въпреки изобилието от сервитьорки тя настоява да сервира лично питиетата.
— Някой да иска балончета?
Подобен въпрос не изисква отговор, разбира се, затова тя просто пъхва по една чаша в ръцете на всеки от нас. Никога досега не съм я виждала по-щастлива. Тя не само успя да спаси галерията, но и си купи луксозен нов апартамент и сега се подвизава като най-новата домакиня на елита в града, като същевременно не забрави да си подари лифтинг на веждите, липосукция и импланти на устните.
Доколкото разбрах, доктор Розенбаум имал оферта „три на цената на две“. Защото Магда, макар и вече милионерка, никога не може да устои на една добра сделка.
— Как сте? — пита учтиво Кейт. — Изглеждате великолепно!
— Така се и чувствам! — възкликва шефката ми и за кой ли път се впуска да разказва историята си за невероятното спасение на платното от Тициан, която, подобно на всички нейни истории, вече е преувеличена дотолкова, че включва мафията и опит за отвличане.