Гай-джин

— Хей, младият Тайърър… — Беше Дмитрий Сибородин, добре зализан и запотен, с халба ром в ръката си. — Помолих капелмайстора да обърне на канкан. Ги каза, че аз съм петият, който го моли.

— Господи, ще го направи ли? — попита ужасен Тайърър. — Веднъж в Париж видях как се танцува — няма да повярваш, но момичетата не носеха изобщо гащи.

— Вярвам ти! — закикоти се Дмитрий. — Но нашето ангелче е с гащи тази вечер и не се бои да ги покаже, за Бога!

— Слушай… — започна Марлоу разгорещено.

— Е, хайде, Джон, той само се шегува. Дмитрий, ти си невъзможен! Бас държа, че капелмайсторът няма да посмее!

— Не, освен ако Малк не му кимне!

Те погледнаха през стаята. Малкълм Струан седеше с д-р Хоуг, Бабкот, Сьоратар и няколко от посланиците, наблюдаваше дансинга и виждаше единствено Анжелик, тя се носеше и въртеше очарователно, а омагьосващата смела модерна музика бе развеселила гостите. Ръката на Малкълм стоеше отпусната върху здрав бастун, златният пръстен с герб блещукаше на пръста му, когато си тактуваше; беше с лъскави копринени вечерни дрехи, обърната яка, кремава връзка и диамантена карфица, с фини кожени ботуши от Париж.

— Жалко, че е толкова немощен — измърмори Тайърър, искрено го съжаляваше и благославяше собствения си късмет.

Струан и Анжелик пристигнаха късно. Той вървеше с огромна трудност, прегърбен, колкото и да се опитваше да се държи изправен, подпираше се на два бастуна, Анжелик го държеше сияеща под ръка. С тях беше д-р Хоуг, внимателен и винаги наблюдателен. Имаше аплодисменти за Струан и повече за нея. Когато седна, Малкълм ги приветства, покани ги да се угощават с лакомствата, подредени по масите.

— Но най-напред, приятели мои, вдигнете чашите си за най-красивото момиче на света, госпожица Анжелик Ришо, моята бъдеща невеста.

Аплодисменти и още аплодисменти. Прислужници китайци в ливреи донесоха изстудено за случая шампанско. Джейми Макфей добави няколко думи и празненството започна. Вина от Бордо и Бургундия, специално шабли34, харесвано много в Азия, бренди, уиски — всичките изключително от вноса на Струан, — джин, бира от Хонконг.

Австралийско печено говеждо, няколко цели агнета, пилета, бутове осолено студено свинско, шунка, шанхайски картофи, печени и пълнени със солени парченца свинско и масло, също пудинги и шоколадови бонбони, нова доставка от Швейцария. След вечерята всичко бе почистено, а седем пияни — изнесени. Андре Понсен зае мястото си и оркестърът засвири.

С огромно уважение към Малкълм Сър Уилям помоли за първия танц. Последва го Сьоратар, после останалите посланици — с изключение на Фон Хаймрих, който беше на легло с дизентерия — адмиралът и генералът, всички се изредиха. След всеки танц зачервени и сияещи лица заобикаляха Анжелик и тогава, веейки си с ветрилото, тя си проправяше път до Малкълм, любезна с всички, но напълно завладяна от него, отказваше поредния танц, оставяше се Малкълм дълго да я увещава.