Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Познаваш ли го?
— Не. Не обърнах внимание, освен че погледна към мен, когато говорех на Сузи и сякаш ми махна с ръка. А аз си помислих коя ли жена ще бъде ощастливена тази нощ.
— Ощастливена? Защо?
— Носеше една от онези дълги бели кутии за цветя и аз се сетих, че Ед никога не ми е пращал цветя.
— И това бе около полунощ?
— Точно така.
— Ще ти дам да разгледаш някои снимки, Нанси.
Рина стоеше в кухнята на Джон и гледаше салфетката от „Сирико“ върху кухненския плот. Постави маркер за доказателство на нейно място и я прибра в пликчето.
— Джон пътува насам — рече О’Донъл, като затвори телефона си. — Ще му отнеме два или три часа. Искаш ли да започваш тук или ще изчакаш той да дойде?
— Ще се справиш ли сам засега? Искам да проверя как са нашите, сетне да обработя образците, които събрахме досега.
— Сложи си униформа.
— Такъв е и моят план. Той може би ще изчака. Ден или два, за да е сигурен, че Джон ще си е вкъщи. Тази вечер беше по-важно да ни обърка, да ни размотава из целия град. Просто ме изчакваше да включа кой е.
— Сега пред къщата ти има патрул, мъже отпред и отзад. Тя се усмихна.
— Това ще го изкара извън нерви — когато телефонът й зазвъня, коремът й се сви.
— Хейл на телефона.
— Жалко, че Мингър не си беше вкъщи. Сега щеше да се пече като коледна пуйка.
Тя направи знак на О’Донъл.
— Това сигурно те е разочаровало много, Джоуи.
— Е, и кучката на ченгето ми стигаше за тази вечер. Мислех си за теб, когато я оправях, Рина. Всеки път, когато я чуках, си мислех за теб. Получи ли съобщенията ми?
— Да, получих ги.
— Това е лицето на баща ти със скапаната готварска шапка, нали? Твоята сексапилна дъртофелница го е нарисувала — той се засмя, когато тя не отговори. — Има още една изненада, която те очаква. В клиниката на брат ти. Побързай.
— Мамка му! По дяволите! — тя моментално затвори и се обади на 911. — Клиниката, където работят брат ми и жена му. Два квартала по-надолу.
— Аз ще карам — О’Донъл отвори вратата пред нея. Листът с вината от „Сирико“ лежеше в канавката, а сградата беше в пламъци.
— Обличам се — Рина заобиколи колата и отвори багажника, откъде извади оборудването си. — Ще помогна за потушаването.
— Рина!
Изненадата да го чуе да я нарече с малкото й име за пръв път откакто работеха заедно я спря.
— Какво смяташ да правиш? Остави пожарникарите да си свършат работата.
— Той ни върти в кръг, кара ни да тичаме и да се щураме като опитни мишки, за да ни обърка, да отънеят редиците ни — тя затръшна багажника. — Не може да удари директно „Сирико“, нито мен и семейството ми, затова ни разиграва. За да ме вбеси.
Шлемът се люлееше в ръката й, а пламъците на пожара танцуваха пред нея.
— Сега вече е обсебен — рече мрачно Рина. — Не може да се спре, как би могъл? Това е хипнотизиращо. Огънят е толкова властен и красив!
Димът насълзи очите й.
— Училището, сетне Бо. Но Бо беше просто удобна моментна възможност. Настройва ме. Сетне жената на Умберио, после Джон. Сега Ксандър.
— Проправя пътя си към теб.
— Излязъл е на последната, финалната права преди тържествения финиш. Всичко, което прави, е за отмъщение. Но защо не кара подред? Ксандър трябваше да бъде след училището. Логично той беше следващата стъпка, после баща ми, след това ресторантът и така нататък. Джоуи прескача ходове, но въпреки това го прави по план.
— Старата му къща. Тя е наред — обади се О’Донъл, когато Рина се обърна и го изгледа. — Извели са баща му оттам и той никога не се е върнал. Трябвало е да напусне къщата с майка си.
Рина остави шлема в колата.
— Този път аз ще карам.
30.
Пламъците ближеха прозорците на втория и третия етаж на къщата, в която някога бяха живели семейство Пасторели. Нямаше аларми, нито викове, нито тълпа. Само огънят гореше като факла в нощта.
— Обади се на пожарната! — развика се Рина на О’Донъл, грабна шлема си и заобиколи тичешком колата, за да извади облеклото си. — Вътре има хора. Двама — вероятно в спалнята на втория етаж. Влизам.
— Почакай отряда на пожарната!
Тя закопча костюма си.
— Не мога да чакам! Трябва да се опитам. Може да са още живи и да не могат да излязат. Няма да позволя още някой да изгори тази нощ.
Тя грабна пожарогасителя, като чуваше само с част от съзнанието си гласа на О’Донъл, който обясняваше ситуацията и даваше адреса по телефона. Беше точно зад нея, когато изтича по стълбите.