Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Тези следи приличат на парцал в устата — Петерсън се наведе по-близо над тялото. — Показват, че е била вързана.
— Тя му е отворила вратата сама — както някога и Джош, помисли си Рина. — Защо? Тридесет години е била жена на ченге, а е отворила вратата на непознат мъж? Най-вероятно се е престорил на разносвач, момче по поддръжката. Някой сигурно го е видял да влиза в сградата.
Може би разпитите щяха да разкрият нещо, някой.
— Ще започнем работа оттук — каза й О’Донъл и тя кимна.
— Ясно е какво е направил. Използвал е възпламеняващи се вещества, фокусирал се е върху леглото, сетне е разпръснал подпалки из стаята, построил е клади. Не имало нужда да пали пожар в кухнята, за да я убие. Това е било за нас. Пожарът в кухнята е бил предназначен за пожарникарите, които са щели да дойдат. Защо да не гръмне и неколцина от тях, а? Повече шум, с един куршум два заека.
Тя внимателно пристъпи сред отломките и погледна към кухнята. Капакът на една тенджера бе забит в стената. От него капеше вода и от стърчащите останки от тавана също. Стената, която гледаше към улицата, въобще липсваше. Част от овъглените останки от бюфета бяха с липсващи вратички. Рина влезе, наведе се и използва фенерче и увеличителна лупа.
— Тези вратички не са изгорели, нито експлодирали, О’Донъл. Той ги е демонтирал, за да ги използва за гориво, да си направи кладите. Изобретателен е — намръщена, тя се обърна към партньора си. — Но въпреки това едва ли би влязъл с празни ръце, надявайки се, че в къщата ще намери всичко необходимо за работата си. Нуждаел се е от въже, от възпламенител по негов избор, кибрити, може би оръжие. Това означава чанта, куфарче, сак. Нещо, което е носил със себе си.
Тя се изправи и извади звънящия телефон от джоба.
— Обажда се Джон — съобщи на О’Донъл.
— Ти говори! Аз ще извикам групата да започне тук.
Те започнаха да разделят стаята на сектори и да правят снимки.
— Пасторели умира — Рина пощипна крайчето на носа си. — Рак на панкреаса. Казал на Джон, че не е виждал Джоуи от няколко месеца, че трябвало да му изпрати пари. Говорел нещо за скорошно пътуване, до Италия.
— Ето защо се е разбързал.
— Баща му умира. Не е можел да остави падението му неотмъстено. Джон е подразбрал от разговора, че старият Пасторели е внушил на сина си, че и той ще има същата съдба. Какво невежество! Джоуи иска аз да знам кой го е направил, кой идва за мен, защото го дължи на баща си и Господи, може би планира нещо като самоубийство. Той все още е момчето, което тича след полицейската кола, отвеждаща баща му.
— Значи старият Пасторели смята, че ако останат живи, Джоуи ще го изведе от страната, след като свърши тук? Да си отмъсти, всички да си платят, да получи онова, което той иска и сетне да се скрият в Италия?
— Не да се скрият. Той не гледа на това като на криене. Подобна мисъл ще го накара да се почувства слаб — тя потърка смъдящите си очи. — Те ще заминат, за да се наслаждават на хубавия живот някъде — за времето, което според него им е останало, като той ще вири носа си при мисълта какво е оставил зад себе си. Миналия декември Джоуи е имал пари. Може да е използвал част от тях, за да се снабди с фалшиви паспорти, билети, да осигури място, където да отседнат на континента. Може да има приятели и връзки там. Пасторели е казал Северна Италия, в планините. Ще разработим версията. Но той няма да стигне толкова далече.
Тя огледа останките наоколо.
— Аз няма да му позволя да отиде толкова далече.
— Смята ли Джон да остане при Пасторели в Ню Йорк?
— Не. Според него няма какво повече да измъкне оттам. Връща се вкъщи. Настоях да вземе стая в мотел, за да преспи, вместо да пътува целия дълъг път обратно. Стори ми се уморен и разбит.
Джоуи изчака до полунощ, сетне реши: „Мамка му! Няма да го чакам повече!“ Можеше да се върне друг път за старото копеле. Сега щеше да му остави един хубав сюрприз и да го хване някой друг път.
Видя как две ченгета приближиха до предната и задната врата, а после си тръгнаха. Правят проверка, обикалят. Значи може би ще е по-добре да свърши малко работа и да тръгва към следващия обект.
Вече бе подредил спалнята, тази, в която намери дрехи в гардероба. Използва някои от тях, за да си направи фитили.
Разпръсна пълнежа от матрака — нещо, което вече смяташе за своя запазена марка. Восъчна хартия, метилов алкохол. Все едно се е подписал под портрета, помисли си Джоуи.
Макар че щеше да бъде по-забавно да разпръсне нещата из цялата къща, беше по-бързо и точно толкова ефективно да се концентрира върху една стая.