Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Нат! Каква приятна изненада!

— Добро утро, Джером.

Грей ги представи един на друг.

— С компютри ли се занимавате, господин Мартин?

— Напоследък повече от обикновено — отговори Питър.

Уестин тъжно поклати глава.

— Да, разбирам. Особено след случилото се в Съединените щати.

— Какво? — извика Грей.

— Не знаете ли?

Мартин беше говорил с Креншоу два пъти през нощта, последния път малко преди да наемат колата. Креншоу не спомена нищо за Щатите.

— Доколкото разбрах, в Колорадо има някакви проблеми — каза Уестин. — Хайде, заповядайте вътре. Сигурно сте гладни.

Изведнъж Мартин изпита сериозни съмнения. Този тип да е компютърен маниак? Невероятният ум, който седи зад разрушаването на Интернет?

Повече му напомняше за продавача в магазина, откъдето купуваше ризите си.

Последваха Уестин през дъбовата врата в уютния коридор. Мартин и Грей свалиха палтата си. Обстановката беше повече от впечатляваща.

Тръгнаха надолу и наляво и влязоха в удивителен кабинет. Мартин не беше виждал нищо подобно. Помисли си, че ще падне голям майтап, ако Вайзнер и Голоаз се опитат да минат пред онези двадесетсантиметрови порти, при условие че отзад има огромен прозорец, който може да се счупи само с един удар.

Уестин махна към столовете край стъкленото бюро и изчезна зад вратите в задната част на кабинета. След няколко минути се върна със сребърна каничка и чаши. Наля им кафе.

— Тук ли е Джорджия? — попита Грей.

— Трябва да е някъде горе. Напоследък непрекъснато си блъска главата над онези скрити програми. Всички решихме, че е разрешила загадката още когато откри символа на намръщеното лице. Вече й позвъних. След малко ще слезе при нас. Заповядайте, господа.