![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Не е ли по-добре да защитим всички?
— Съмнявам се президентът да стигне толкова далеч. Не го познавам много добре.
— Ясно. Ще видя какво може да се направи.
Тя хвърли мобифона на дивана, седна пред компютъра и написа адреса на Кейси.
работя възможно най-бързо
Има нова теория. Открили са модела на атаките.
да, континент, държава, град-държава
Боже! Май само аз не съм го видяла!
предположения за следващата мишена?
Опитваме се. Някои хора мислят, че ще бъде щатът, в който живееш.
Дълга пауза.
идеята не е лоша. ще прекъсне електричеството и телефона
Намръщения знае ли къде живееш?
обади ми се преди три часа и половина
Справи ли се?
още мисля по програмата, не мога да ти дам срок
Какво ще правим?
не се тревожи. осигури ми сателитен канал, ще ми трябва транспондер номер A627E4578B
Защо ли не съм изненадана?! Ще опитам.
побързай :-)
Луан си записа номера, взе мобифона от дивана и тръгна към спалнята. Още беше полуоблечена. Намери си джинсите и набра домашния номер на шефа си. Никога досега не се беше налагало да го безпокои по това време.
Обади се жена му. Луан се представи.
Директорът отговори почти веднага.
— Слушам, агент.
— Сър, налага се да се срещнем. Възникнаха някои усложнения, които изискват одобрение от най-високо ниво. И то бързо.
— Тръгвам веднага.
Тя потърси Монтгомъри. Още не се беше прибрал у дома. Набра номера на мобифона му.
— Връщай се в службата, Дарел. Трябва ни сателитен канал за Конрад. — Тя му обясни от какво точно се нуждае Ренегата и как може да се свърже с него.
Валеше силен сняг. Конрад се подхлъзна няколко пъти, докато се катереше по склона. Веднъж фенерчето се изплъзна от ръката му и трябваше да се върне назад, за да си го вземе. Джобовете му бяха претъпкани с различни инструменти и от време на време ги опипваше, за да се увери, че не е загубил нещо.
Беше тъмно като в рог. Нищо не се виждаше. Снежинките се блъскаха в лицето му. Виеше му се свят. Понякога дори не можеше да прецени дали се изкачва, или спуска.
Искаше му се да беше получил информацията поне няколко часа по-рано, но оценяваше старанията им да накарат техниците да се размърдат. Знаеше само, че след малко ще бъде на един от сателитите на Агенцията за национална сигурност.
Лъчът на фенерчето неотлъчно следваше кабела. Това беше единственият му ориентир. Стори му се, че вървя два часа, преди да стигне до антената. Всъщност знаеше, че не може да са били повече от двадесет минути.
Зад дърветата под снега имаше стара стълба. Той я измъкна и след няколко минути успя да я изравни върху антената. Чинията беше три метра в диаметър и стълбата му трябваше, за да стигне до централната ос. Извади отвертката и ключа от джоба си. Наложи се да свали ръкавиците и студът веднага скова пръстите му.
Целият трепереше. Минаха цели двадесет минути, преди да успее да махне модула. Прекара кабелите към гърба на чинията и ги пъхна в специалната дупка.
После хвърли стълбата обратно сред дърветата и отдели още десетина минути за дооправяне на кабелите. Когато се увери, че са свързани както трябва, изолира внимателно жиците. С помощта на ключа разхлаби всички болтове, които държаха чинията. Захапа фенерчето в уста и се опита да я завърти в правилната посока с помощта на компаса. Отне му доста време, докато успее.
Затегна болтовете и внимателно я провери пак. Работеше безпогрешно.
Готово.
Докато слезе по склона и се върне в хижата, лицето му беше изтръпнало от студа. Беше съдрал шубата си на някакъв клон. Застана пред печката, докато се постопли.
Отиде при компютрите и изгуби още цял час в доизкусуряване на нещата. Изпрати съобщение на Юпитер само за да провери как действа. Всичко беше наред.
Международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн току-що беше модернизирана.
Андре Голоаз смяташе, че вече е прекалено стар за подобни приключения.
Жан Дювалие беше очарован.
— Ето! Ето! С всеки изминал ден вярата ми в теб нараства, Андре. Давам ти тридесет дни, и ти никога не превишаваш срока!
— В момента не разполагаме с никакви доказателства. Този Уестин е само предполагаем заподозрян.
— Ти го хвани, после ще намерим доказателства. Заставаш начело на френската група. Това ще бъде наградата ти.
— Предпочитам да мина без награда — запротестира Андре.
И ето сега беше тук, мръзнеше на изоставената магистрала близо до Безансон на четиридесет километра от швейцарската граница и на около двеста километра от Цюрих. Като за почетен лидер на групата Андре беше прекалено незаинтересован от подробностите на операцията. Беше оставил всичко в ръцете на полковника и сега чакаше на студа, загърнат в старото си палто. Отказа да облече топлата черна униформа на командосите. Той беше следовател, а не войник.