Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
Ръцете на Ким бяха свити в юмруци:
– Това е толкова... Толкова грозно.
– Знаеш ли какво е, скъпа? Това е човешката природа.
Очите ѝ пламнаха:
– На мен ми звучи като грозота и алчност.
– Точно така. Както казах – човешката природа.
– Това не е човешката природа! Това е боклук!
– Нека ти кажа нещо. Човешкото животно е просто още един примат. Може би дори най-грозният и най-тъпият. Това е реалната истина. А аз съм реалист. Не аз съм създал шибаната зоологическа градина. Аз просто си изкарвам прехраната в нея. Знаеш ли какво правя? Храня животните.
Ким се надигна от стола си:
– Приключих тук. Тръгвам си.
– Ще пропуснеш прекрасно суши за обяд.
– Не съм гладна. Искам да се махна оттук. Веднага.
Тя се отправи към изхода. Гърни стана и я последва без коментар. Гец остана на мястото си и когато вече бяха почти на вратата, подвикна след тях:
– Преди да си тръгнете, бих искал да тествам нещо чрез вас. Опитваме се да изберем нов слоган. Свели сме вариантите до два. Първият е „РАМ Нюз – умът и сърцето на свободата“. Вторият е „РАМ Нюз – нищо друго освен истината“. Кой от двата ви звучи по-добре?
Ким поклати глава, отвори входната врата и излезе по възможно най-бързия начин.
Гърни погледна назад към мъжа, който все още седеше на масичката.
Гец махаше невидими мъхчета от бледолилавото си сако.
1 Нова творба, отклонение от основната сюжетна линия в оригиналната творба (с използване на второстепенни герои като главни или хронологично отместване във времето) – б. пр.
Глава 42
Изстрел в тъмното
На слизане по зигзаговидния стръмен път през боровата гора, която отделяше имението на Гец на върха на хълма от главния път, Ким шофираше достатъчно бясно, за да отвлече вниманието на Гърни от мислите за изпълнителния директор на РАМ и неговата гнусна медийна империя.
Втория път, когато колата се плъзна странично и се качи на тесния банкет, той предложи да поеме волана. Ким отказа, но все пак намали скоростта.
– Не мога да повярвам – каза тя, като клатеше глава. – Опитвах се да създам нещо хубаво. Нещо истинско. А погледни в какво се превърна. Една ужасна каша. Господи, колко съм глупава! Колко глупашки наивна!
Гърни я огледа. Консервативният ѝ син блейзер, обикновената бяла блуза, прическата – семпла до суровост, изведнъж му заприличаха на костюм на възрастен, облечен от дете.
– Какво ще правя? – зададе въпроса толкова тихо, че Гърни едва я чу. – Да предположим, че Пастира продължи да убива хора. Онова предупреждение – „Не дърпай дявола за опашката“, беше отправено към мен. Но аз го пренебрегнах. Затова всяко ново убийство е по моя вина. Как можем да спрем Гец да не продължи с това ужасно нещо?
– Не смятам, че сме в състояние да спрем Гец.
– О, боже...
– Но може би има начин да спрем Пастира.
– Как?
– Това си е изстрел в тъмното.
– Всяко нещо е по-добро от нищото.
– Може би ще се нуждая от помощта ти.
Тя се обърна към него:
– Бих направила всичко. Кажи. Каквото и да е, ще...
Колата се носеше бързо към мантинелата.
– Господи! – изкрещя Гърни. – Гледай пътя!
– Извинявай! Извинявай! Но, моля те, каквото и да искаш да направя, само ми кажи.
Той се зачуди дали е разумно да разговарят, докато тя шофира. Но не можеше да си позволи лукса да чака. Времето беше ресурсът, който се изчерпваше най-бързо. Надяваше се съмненията и страховете му да не проличават дотолкова, че идеята му да ѝ прозвучи толкова нестабилна, колкото се беше сторила на Клинтър.
– Всичко се основава на две неща за Добрия пастир, в които вярвам. Първо, той с радост ще убие всеки, който представлява заплаха за него, стига да счита, че може да го направи безопасно. Второ, има основателни причини да смята интереса ми към случая за заплаха.
– Тогава какво правим?
– Възползваме се от бръмбарите в апартамента ти, за да му позволим да подслуша някои неща – неща, които ще го мотивират да действа така, че да се разкрие.
– Мислиш, че именно Добрия пастир ме подслушва? Не Роби, така ли?