Донърджак
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Донърджак». Краткое содержание книги:
— Аз съм Вирджиния Талънт. Маркон ми разказа за онези на Меру — и се срещнах със Земея. Трябва да разговарям с нея.
Младежът избухна в смях.
— Трябвало да разговаряш със Земея ли? Кажи ми молбата си. Аз ще я насоча към някой от по-нисшите, който ще я изпълни.
— Земея. Кажи й, че трябва да разговарям с нея.
— Да не си мислиш, че ще дотича само като я повикаш с пръст? Да не си мислиш, че ще ми е приятно да ме обсипе с подигравки, когато й кажа, че я вика някаква жена от Верите?
— Предай й, че Вирджиния Талънт, приятелката на Маркон, иска да разговаря с нея.
— По каква причина?
— Не мога да ти кажа.
— Тогава няма да й предам.
— А аз ще продължа да се моля. Когато Земея най-после благоволи да ме чуе, ще й съобщя за твоя отказ да предадеш съобщението ми. Небесата ще изглеждат прекрасно, когато златото ти се превърне в блестящ прах сред звездите.
— Ти си била и арогантна. Какво ще ми попречи да те превърна в пепел заради нахалството ти?
Земята под краката им се разтърси. Гората помрачня. От ясното небе се спусна светкавица и прониза земята между краката на Меркурий.
— Разбирам. — Златистият младеж се озърна. — Това положение ми е забавно, но ще предам съобщението ти. Но изобщо недей да си мислиш, че ти или който и да е друг сте ме уплашили.
— Не, разбира се — дръзко се усмихна Вирджиния. — Благодаря ти.
Отговори й само проблясък златиста светлина. Тя се отпусна върху мекия мъх, облегна се на скалата и потупа влажната земя с ръка.
— Благодаря, Маркон.
Не мина много време и Земея я удостои с присъствието си. Дотогава Вирджиния беше стигнала до заключението, че първоначалната й импулсивност е била необмислена. Когато зеленокосата жена (този път облечена като Примавера в тънък воал от изящни листа и цветчета, който не скриваше нищо от сластното й тяло) се появи, Вирджиния направи дълбок поклон.
— Благодаря ти, че се отзова на молитвата ми, Земея.
— Здравата си уплашила Скорост. Това беше най-малкото, което можех да направя. Какво има?
Въпреки че бе решила да се държи любезно, Вирджиния й отговори направо:
— Твоето дете изсмуква енергията от земята на Маркон.
— Нима?
Без много думи, сякаш докладваше в НОВ, Вирджиния очерта откритията, които беше направила по време на обиколката си из сайта. Накрая отбеляза, че в последно време Маркон не е толкова общителен. Реакцията на genius loci към заплахата на Меркурий бе достатъчно силно доказателство, че все още е в състояние да установява връзка с други — стига тази връзка да не изисква думи. Добре че Земея не знаеше докъде е стигнал този процес.
Когато Вирджиния замълча, богинята въздъхна.
— Нали не смяташ, че приютяването на бъдещата господарка на ентропията може да се размине без странични ефекти?
— Защо не бяхме предупредени?
— Не исках да влизам в спор. Освен това Маркон знаеше, че няма друг избор.
— И все пак той може би щеше да предпочете гибелта вместо това вампирско изсмукване на силите му.
Земея внимателно я изгледа.
— Скорост е прав. Ти си нахална.
— Предпочитам да се смятам за реалистка.
— Това игра на думи ли е? Реалистка — от Верите? Много добре, кажи ми една реалистична причина да променя нещо.
Вирджиния вече беше мислила за това.
— Ти обеща на Маркон да уважаваш и подкрепяш неутралитета му…
— За свое собствено удобство.
— Да, но ако силите му прекалено отпаднат, може да го забележи друг genius loci и да разпространи вестта. А това, от своя страна, може да доведе до нападение — което ще изложи на опасност детето ти — или до клюки. Твоето желание да запазиш бебето си в тайна беше една от причините да го скриеш тук.
— Спомням си. И все пак кой би могъл да научи?
— Меркурий знае, че си се отзовала на молитвата ми. Има и други, които могат да се досетят, като се основават например на нападението на клана на Сейджак и на твоето отстъпление — отстъпление, което би било безсмислено, ако Маркон е загубил силата си.
Изражението на Земея стана замислено, а предишният й гняв се замени с уважение.
— Да, имаш право. Може би Маркон наистина се нуждае от пълните си способности, за да ми е полезен. Ще преструктурирам енергийните нужди на детето си. Страничните ефекти върху Маркон ще бъдат ограничени.