Фантом
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-279-3
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фантом». Краткое содержание книги:
Преследван от призраците на дългогодишния полицейски опит, Хари отново избягва към Хонконг, като този път вярва, че ще остане там завинаги. Но се случва немислимото. Синът на единствената жена, която е обичал, е арестуван за убийство. Олег — отгледан от Хари, но и изоставен от него, се е забъркал с наркотици. Сега противоречивият инспектор трябва да се върне в Норвегия, за да докаже, че Олег не е убиец. Полицията отказва да го върне на служба и Хуле е принуден да навлезе сам в света на най-съсипващия наркотик, попадал някога на улиците на Осло.
А истината, толкова важна за Хари и Олег, се крие в налудничавия лабиринт на миналото…
— А ти трябваше да извадиш пълнителя от този пистолет, преди да го оставиш.
— Възможно е да си прав — Хари се мъчеше да не гледа „Одеса“-та, чието дуло сочеше някъде между пода и тялото му.
— И двамата допуснахме грешки — усмихна се бледо Олег. — Нали?
Хари кимна.
Олег беше застанал до печката.
— Аз обаче имах и добри включвания, признай.
— Безспорно. Освен грешки записа и доста хитри ходове в актива си.
— Като например?
Хари сви рамене.
— Обясни ми, че си се хвърлил напред към пистолета на измисления нападател, а той бил с нахлузена балаклава и вместо да говори, използвал жестове. Представяйки ми фактите, остави на мен да извлека логичните заключения: барутните частици са полепнали по теб заради близостта ти до оръжието в момента на изстрела; убиецът е мълчал от страх да не го познаеш по гласа и следователно е свързан с наркотърговията или с полицията. Това с балаклавата ти е хрумнало, след като си видял как полицаят, с когото сте ударили склада в Алнабрю, използва такава. В твоята версия за случилото се неизвестният убиец на Густо е избягал през съседния офис, защото си знаел, че вратата е разбита и всеки може да се вмъкне там, а после да хукне към реката. Ти ми подхвърли насоките, по които да изградя задоволително обяснение защо не си убил Густо. Разчитал си умът ми да нагоди фактите в твоя полза, защото ние, хората, сме непоправимо подвластни на емоциите си и винаги готови да изфабрикуваме утешителните обяснения, от които се нуждаят сърцата ни.
— Е, сега вече разполагаш с истинските обяснения — кимна бавно Олег.
— Само едно ми липсва. Защо?
Олег мълчеше. Хари вдигна дясната си ръка, а лявата пъхна в джоба на панталона си и извади смачкана кутия цигари и запалка.
— Защо, Олег?
— Ти как мислиш?
— Първоначално предположих, че е свързано с Ирене. Убил си го от ревност или защото си разбрал как я е продал на друг мъж. Но защо да го убиваш, щом Густо единствен е знаел къде се намира Ирене? Значи си имал друг мотив, не по-малко силен от любовта към жена. Защото ти не си хладнокръвен убиец, нали?
— Ти ми кажи.
— Ти си човек с класически мотив, тласнал немалко свестни хора към жестоки деяния, в това число и мен. Следствието буксува. Полицаите не са напреднали и на йота. Лично аз се върнах към първоначалната си хипотеза: влюбване. Най-ужасното хлътване.
— Ти пък какво ли разбираш?
— Бил съм влюбен в същата. Или в сестра ѝ. Вечер е неземно красива, на сутринта е грозна като смъртта. — Хари запали черна цигара с жълт филтър и печат на руския имперски орел. — Но бързо забравяш и вечерта пак гаснеш по нея. Нищо не е в състояние да се съревновава с тази страст. Дори Ирене. Греша ли?
Хари дръпна от цигарата и погледна Олег.
— За какво съм ти аз? — попита Олег. — Вече си разнищил всичко.
— Искам да го чуя от теб.
— Защо?
— Защото държа да чуя от твоите уста колко е болно и безсмислено.
— Кое? Да застреляш някого, защото се е опитал да отмъкне дрогата, която си заделял с огромни усилия?
— Не си ли даваш сметка колко банално и печално звучи?
— Това го твърдиш ти!
— Да, аз. Аз, който изгубих най-прекрасната жена в моя живот, защото не намерих сили да се преборя. А ти уби най-добрия си приятел, Олег. Произнеси името му.
— Защо?
— Произнеси го.
— Не забравяй, че все пак аз държа пистолета.
— Произнеси го.
— Густо — ухили се Олег. — Защо…
— Още веднъж.
Олег наклони глава и изгледа Хари.
— Густо.
— Пак! — изкрещя Хари.
— Густо! — отвърна му с крясък Олег.
— Пак!
— Густо! — Олег едва си поемаше дъх. — Густо! Густо… — гласът му се разтрепери. — Густо! — суровостта се пропука. — Густо. Гус… — изхлипа той — … то. — Стисна очи, от тях избликнаха сълзи и той прошепна: — Густо. Густо Хансен…
Хари пристъпи напред, но Олег вдигна пистолета.
— Още си млад, Олег. Имаш време да се промениш.
— А ти, Хари? Ти не можеш ли?
— Иска ми се да можех, Олег. Ще ми се да се бях грижил по-отговорно за вас. Но за мен вече е късно. Ще си остана, какъвто съм.
— Какъв? Пияница? Предател?
— Полицай.
— Само толкова? — разсмя се Олег. — Полицай? Не човек?
— На първо място полицай.
— На първо място полицай — повтори Олег и кимна. — Не си ли даваш сметка колко банално и печално звучи?
— Така е — Хари огледа недоволно изпушената до половината цигара, все едно не бе оправдала очакванията му. — Банално и печално е, че нямам избор, Олег.