Нощен ездач
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Николова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нощен ездач». Краткое содержание книги:
Говореха най-вече Лусил Крисчън и Уили Праудфит. Тя го попита как са посевите му и той, без да бърза и най-подробно, й отговори, изреди датите на засяване на всяка нива, като при това си спомняше какво е било времето едва ли не всеки божи ден. Сетне се поинтересува как са доктор Макдоналд и семейството му.
— Като изключим професор Бол, добре са — рече тя.
— Закъсал е нещо със здравето, разправят. Отдавна не съм го виждала, но така се говори.
— А татко ти как е? — попита Уили. — Чух, че боледувал и все се канех да те питам.
Известно време тя мълча, после бавно изрече:
— Добре е, благодаря — и сякаш изведнъж намерила сили да го каже, добави: — В Бардсвил е плъзнала същинска епидемия. Знаете как е някои години.
Да, съгласи се Уили Праудфит, някои години се случвало. Попита я как вървят другите работи в Бардсвил. Тя го осведоми и взе на свой ред да го разпитва за тукашни хора, за които бе чувала: къде са им къщите, колко земя имат.
Сегиз-тогиз Адел обогатяваше с някоя подробност разказа му или припомняше нечие име. Сиси обаче не продума през цялото време, а Силвестъс отвори уста само веднъж. Когато на хоризонта проблесна първата светкавица, очертавайки огромния силует на надвисналия над долината хълм, Лусил Крисчън възкликна:
— Вижте, святка се! Утре може да падне дъждец!
Тогава се обади седналият в края на верандата Силвестъс:
— Извинявайте — рече важно той, — но няма да вали. Това святкане е само хитрост на Лукавия.
— Но от дъжд има нужда — отбеляза Лусил.
— Засуши се вече — продължи Силвестъс — и трудът ни отива на вятъра.
Скоро след това стана и без да пророни дума, изчезна.
Докато се отдалечаваше, всички се умълчаха. Адел Праудфит подхвърли:
— Не беше редно тъй да си тръгва. Не беше, ама да го знаете само как работи през деня!
— Току му щукне — рече Уили Праудфит, — стане и забие в мрака. Понякога го прихващат.
Скоро Адел предложи да си лягат. Знаела, че Лусил Крисчън е уморена от дългия път. Влязоха в къщата. Тя удължи фитила на лампата и извади един сламен дюшек и няколко чаршафа от шкафа.
— Ще застеля сламеника на Силвестъс. Лете обича да спи на верандата.
Излезе пак навън, другите останаха мълчаливи в осветения от лампата кръг. Веднъж-дваж я чуха да вика племенника си, после и тя се върна в стаята.
— Никакъв го няма. Но се случва и да не отговаря, когато се замисли за нещо.
Пожелаха си лека нощ и се разделиха. Лусил Крисчън отиде в малката стаичка на Сиси, също така пристроена като онази, в която живееше Мън.
Известно време Мън лежа буден. Знаеше, че трябва да мисли за себе си, за това какво ще прави и къде ще отиде. За пристигането на Лусил Крисчън също. Ала беше уморен. Когато си легна, не почувства умора, но в момента, когато въпросите нахлуха в главата му, го обзе някакъв унес и не съумя да ги изрази дори за себе си. Бяха неща, които трябваше просто да се приемат такива, каквито са, а не да се задават под формата на въпрос и да им се отговаря. Те почти бяха престанали да го тормозят, но ето че нейното идване ги бе възкресило. Неприятното усещане, което с изненада бе изпитал, когато Уили Праудфит дойде в скривалището му в храсталака и му съобщи за пристигането й, отново го завладя. Скоро обаче унесът погълна и него. До слуха му едва доловимо долиташе жуженето на насекомите в крайпътните дървета. Постепенно мислите му и самият той бяха погълнати от това сухо, едва осезаемо трептене, което бе живот, но живот, сведен до най-безсъдържателен и безплоден ритъм — шепот на изгарящи в сухия въздух листа и попукване на спечена от слънцето пръст. Неусетно задряма.
Събуди се от слабия шум на отварящата се врата, която в тясната стаичка беше на по-малко от ръка разстояние от леглото му. Не помръдна. Лусил Крисчън — защото беше сигурен, че е тя — влезе в стаята и внимателно затвори вратата зад себе си.