Диамантената ера
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
„Радост“ придоби предишното си положение на съвсем леко неприятно преживяване, което оставаше само по периферията на чудесните учебни дни. Госпожица Ужасян я застигаше с линийката си от време на време, но въобще не толкова често, дори когато се чешеше или отпускаше на чина.
На Фиона Хакуърт й беше по-трудно и само след няколко месеца отново бе в списъка за допълнително обучение. Няколко месеца по-късно тя съвсем престана да идва на училище. Обявено беше, че двете с майка й се преместили да живеят в Атлантида/Сиатъл, а адресът й бе поставен на стената в залата за тези, които искаха да й пишат писма.
Нел обаче подочу разни работи за Фиона от другите момичета, които бяха подслушали разговорите на родителите си. След като бяха изминали година-две от отпътуването й, се разнесе слухът, че майка й получила развод — нещо, което в тяхното племе ставаше само в случаите на изневяра или насилие. Нел написа на Фиона дълго писмо, в което й казваше, че ужасно съжалява, ако баща й е бил груб с нея, и че й предлага подкрепата си, ако нещата стоят така. Няколко дни по-късно тя получи кратко съобщение, в което Фиона защитаваше баща си срещу всички обвинения. Нел написа ново писмо, за да се извини, но повече не получи никаква вест от Фиона Хакуърт.
Около две години по-късно новинарските линии се изпълниха със смайващи съобщения за младата наследница Елизабет Финкъл-Макгроу, която била изчезнала от фамилното имение в покрайнините на Лондон и уж била забелязана в Лондон, Лос Анджелис, Хонконг, Маями и множество други места в компанията на хора, за които се подозирало, че са висши служители в „Криптнет“.
Хакуърт се събужда от един сън; завръщане от света на Барабанчиците; хронологични несъответствия
Хакуърт се събуди от един сън на неподражаемо удоволствие и осъзна, че не е било сън; членът му беше вкаран в някого и той пушеше към еякулацията си като локомотив. Представа си нямаше какво става; но не можеше ли да му бъде простено за това, че е направил грешка? Мръдна насам, побутна натам и най-сетне се прехвърли отвъд прага, докато гладките мускули на въпросния тракт осъществяваха гръбначно-мозъчния си алгоритъм.
Пое си само няколко пъти дълбоко дъх, докато още беше силно замаян и веднага се освободи от хватката. Извика леко от електрическата искра при оттеглянето си и се подпря на една ръка, за да види кого беше насилил току-що. Светлината от огъня беше достатъчна, за да разбере това, което вече знаеше: тази жена можеше да е която и да е, но не и Гуен. Хакуърт бе нарушил най-важното обещание, което някога беше давал, като на всичкото отгоре не знаеше с кого.
Знаеше обаче, че не му е за първи път. Никак даже. През последните няколко години беше правил секс с много хора — даже го бяха чукали отзад.
Имаше например една жена, която…
Както и да е, ами онзи мъж, който…
Странно, но не можеше да се сети за никакъв конкретен пример. Знаеше обаче, че е виновен. Беше също като, когато се будиш от някакъв сън и имаш ясно съзнание за него в главата си, като нещо, за което си мислил допреди няколко секунди, но не можеш да си го спомниш, защото съзнанието се е отлепило от когнитивните ти способности. Също като тригодишно хлапе, което има особен талант да се губи в тълпата, веднага щом ти види гърба, спомените на Хакуърт бяха избягали на същото място, където бягат думите, които са на върха на езика ти и сънищата от предишната нощ.
Знаеше, че е забъркал голяма каша по отношение на Гуен, но и че Фиона все още го обича — Фиона, която вече беше по-висока от майка си и която продължаваше да се притеснява, че е прекалено плоска, все още лишена от вторичните образувания, които придават пространственост на живота.
По-висока от майка си? Че как така?
Я по-добре да се маха от това място, преди да се е изчукал с още някой, когото не познава.
Вече не се намираше в централната зала, а по-скоро в някой от аневризмите на тунела заедно с още двайсетина човека, до един чисто голи като него. Знаеше кой тунел води към изхода (защо ли?) и започна да пълзи по него доста схванато, защото той самият беше схванат и натежал от разтегнати сухожилия и болезнени мускули. Не ще да е бил от най-атлетичния секс — по-скоро нещо в тантристката версия.
Понякога се любеха дни наред.