Спенсървил [bg]

— В какво ме обвиняват?

— В най-различни неща. Всякакви глупости. Подписана е от съдия Торнсби, а той подписва всичко, което му даде Бакстър. Но няма обвинение в отвличане. От друга страна, току-що получихме съобщение от щатската полиция да ви издирваме като свидетел.

— На какво?

— Вие си знаете. На онова, което се е случило в мотела.

— Вие бяхте ли там?

— Не. Бакстър не би ме използвал за такова нещо, а и аз нямаше да се съглася. Но бях дежурен в участъка. Онова, което видях, не ми хареса.

— Какво сте видели?

— Ами… по дяволите, аз съм ченге, Ландри, а вие сте беглец…

— Добре ли спите нощем?

— Не.

— Скенли, ясно ви е, че Бакстър е нарушил закона и че когато се разхвърчат лайната, той ще повлече със себе си всички ви. Изобщо не му пука за вас.

— Няма нужда да ме убеждавате.

— Как се чувстват другите?

— Уплашени са. Но са доволни, че го няма.

— Той звъни ли в участъка?

— Възможно е. Но ако го прави, разговаря само с Блейк.

Помълчаха няколко секунди, после Скенли каза:

— Добре, към два часа сутринта в понеделник бях дежурен. Бакстър пристигна заедно с тримата, които взе със себе си — никакви имена, нали? И с тях беше… тя. Той я вкара в участъка — беше й сложил белезници, за Бога! — и я затвори в една от килиите. Левият му крачол беше подгизнал от кръв и куцаше. Виждаше се, че го боли, и дясното му око също беше окървавено, сякаш някой го е мушнал с нещо, и псуваше като каруцар. Както и да е, после излезе с едно от момчетата, а другите двама останаха тук. Те ми казаха, че сте се опитали да му отрежете топките. После, около час по-късно, Бакстър се върна с личната си кола. Беше цивилен. Отведе я, както си беше с белезници. Видях, че в колата е пълно с дрехи и разни неща. Отзад бяха трите му кучета.

Кийт кимна.

— Къде са отишли?

— Не зная. Чух нещо за Флорида. Но го видях да завива на юг по Честнът Стрийт и си спомням, че се зачудих защо не се насочва на изток, за да излезе на магистралата.

— Защото първо се е отбил във фермата ми.

— Да… научих. Съжалявам.

— Някой ходил ли е да ме търси в дома на Портърови?

— Да. Уорд. Портърови ги няма, но Уорд патрулира наоколо.

— Колко души са в колата?

— Само той. Трябва да покрием голям район. Мислят си, че сте тръгнали насам. Вдигнаха на крак всички нещатни шерифи, свикаха и конната полиция. Не са го правили от пет години, когато изчезна едно хлапе. В момента двайсетина нещатни шерифи патрулират с личните си автомобили, конните са също толкова. Вижте, ако не сте в окръг Спенсър, недейте да идвате.

— Благодаря. Няма. Тя как изглеждаше? — попита Кийт.

Скенли не отговори веднага.

— Както можеше да се очаква. — Той отново замълча, после прибави: — Имаше синина на лицето… нали разбирате, когато беше в килията, исках да поговоря с нея, но другите двама бяха там и аз се чувствах ужасно. Просто си седеше, не плачеше, не викаше, сякаш беше над всичко това, и когато поглеждаше към мен или другите, в очите й нямаше омраза, нищо такова… просто ни съжаляваше…