Ден за изповед

Дани: „Да.“

Хари: „Ами ако си бях у дома? Щеше ли да ми кажеш за изповедта?“

Дани: „Тогава не бях на себе си. Не знам какво щях да ти кажа. Може би, че съм чул една изповед. Но не и за какво е ставало дума.“

Хари: „Аз обаче не си бях у дома, затова ми остави съобщение и след няколко часа потегли с автобус за Асизи. Защо точно Асизи? След неотдавнашното земетресение там едва ли е имало и една здрава църква.“

(Хари помнеше, че точно оттук Дани почна да се върти неспокойно.)

Дани: „Няма значение. Преживявах ужасен момент, автобусът тръгваше и единствено в Асизи можех да намеря утеха. Винаги съм я намирал… Какво намекваш?“

Хари: „Че може да не е било само утеха. Може да си отивал със съвсем друга цел.“

Дани: „Например?“

Хари: „Например да се срещнеш с някого.“

Дани: „С кого?“

Хари: „С Итън.“

Дани: „С Итън ли?… Че защо ще пътувам чак до Асизи, за да се срещна с Итън?“

Хари: „И аз това питам…“

Дани (с широка усмивка): „Грешиш, Хари. Чисто и просто грешиш.“

Хари: „Той много се мъчеше да стигне до теб, Дани. Направо си пъхна главата в торбата, като ми осигури фалшиви документи. Ако го бяха засекли, лошо му се пишеше.“

Дани: „Такъв му е занаятът…“

Хари: „Загина, докато се мъчеше да те открие. Може би да те защити.“

Дани: „Такъв му е занаятът…“

Хари: „Ами ако кажа, че истинската причина за всичките ти посещения в Асизи не е била търсене на утеха, а начин за свръзка… с Итън…“

Дани (със смаяна широка усмивка): „Да не намекваш, че аз съм бил агентът на ЦРУ във Ватикана?“