Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
— Да.
— През последните минути убихте още четири души…
— Да.
— А когато откриете отец Даниъл, ще сторите същото с него… и после с нас…
Томас Кайнд се усмихна и Хари усети, че разговорът му доставя огромно удоволствие.
— Може би…
— Защо? — рязко попита Адриана. — Какво общо има това с Ватикана и отравянето на езерата в Китай?
Хари я гледаше и се чудеше какво прави. Защо предизвикваше въоръжения Кайнд, след като нямаше какво да спечели?
Изведнъж проумя. В същия миг го разбра и Кайнд.
— Записвате всичко, нали? Миниатюрна камера на ревера, видеото се върти…
Кайнд се усмихна, развеселен от разкритието. Адриана също му се усмихна.
— Защо не отговорите на въпроса ми? После ще го обсъдим…
Сетне всичко стана за част от секундата. Томас Кайнд вдигна картечния пистолет. Приглушеният трясък отекна отново. По лицето на Адриана се изписа неописуема изненада. Тя залитна назад и падна по гръб.
Елена се дръпна от Хари, погледна назад и застина от ужас. Томас Кайнд не я забеляза. Беше потънал изцяло в собствените си действия. Хари видя как жилите по шията и челото му се издуха, докато пристъпваше над трупа на Адриана. Продължаваше да стреля — вече не на серии, а с единични куршуми. Коленичи, усмихна се и пак я простреля, после още веднъж, сякаш извършваше любовен акт.
Всичко бе станало твърде бързо. Твърде жестоко и извратено. Хари нямаше време да реагира. Оставаха само тримата — той, Елена и Томас Кайнд. Насред огромната зала. Наоколо нямаше нищо. Нито прикритие, нито път за бягство.
Хари тръгна напред. Право към Кайнд. Кайнд го видя, завъртя се и вдигна картечния пистолет.
— Хари!
Гласът на Дани прокънтя изведнъж из пустата гара. Хари застина.
Кайнд също. Само очите му шареха из полумрака.
Внезапно Хари пристъпи пред дулото, точно между Кайнд, Елена и вратата зад нея.
— Елена, изчезвай. Веднага!
Хари гледаше Кайнд в очите. Говореше властно и напрегнато.
Елена се завъртя колебливо.
— Изчезвай!!!
Изведнъж тя побягна. Втурна се към вратата. След миг прекоси залата и изчезна.
— Томас Кайнд! — отекна отново гласът на Дани. — Пусни брат ми!
Кайнд усещаше в дланта си дръжката на картечния пистолет. Очите му продължаваха да шарят. През полумрака към слънчевите петна сред залата, отново към полумрака.
— Тя си отиде, Кайнд. Така или иначе, твоята работа свърши. И да застреляш брат ми, не печелиш нищо. Аз ти трябвам.
— Покажи се.
— Първо го пусни.
— Ще броя до три, отче. После почвам да го разкъсвам парче по парче. Едно…
През прозореца на канцеларията Хари зърна Елена да се катери по стълбичката на локомотива. Зачуди се какво я прихваща.
— Две…
Изведнъж отвън долетя пресекливият писък на локомотивната свирка. Кайнд не му обърна внимание. Насочи картечния пистолет към коляното на Хари.
— Дани! — изкрещя Хари. — Коя е думата?… Коя е думата, Дани? — Той завъртя очи към Томас Кайнд. — Брат ми дори не подозира колко добре го познавам. — Коя е, Дани?… Думата!
Викът му отекна хилядократно сред каменните стени на пустата зала.
— Урра!
Внезапно количката на Дани изникна иззад една преграда сред плътната сянка в дъното. Хари го видя как върти колелата с две ръце. Изчезна в кръг ослепителна светлина, падаща от високите прозорци.
— Урра! — изкрещя на свой ред Хари. — Урра!
— Урра!
— Урра!
Кайнд не виждаше нищо, освен ослепителна светлина! Хари тръгна към него.
— Урра! Урра! — повтаряше той, без да откъсва поглед от терориста. — Урра! Урра!
Изведнъж Кайнд завъртя пистолета към Хари. В същия миг инвалидната количка на Дани се понесе напред.
— Ууууррраааааа!
Келтският крясък на Дани прокънтя като гръмотевица между коравите мраморни стени и количката отново изникна сред полумрака.
— Сега! — изкрещя Хари.
Преди Кайнд да завърти докрай пистолета към Дани, той вече хвърляше последните бирени бутилки. Една. Втора. И те избухнаха в краката на Кайнд сред облак от пламъци.
За кратък миг Томас Кайнд усети как картечният пистолет подскача в ръката му, после престана да вижда. Навсякъде имаше само огън. Завъртя се и побягна. Но за да тича, трябваше да си поеме дъх. И без да осъзнае, той вдъхна горящия облак, засмука пламъците дълбоко, подпалвайки дробовете си. Прониза го неописуема болка. Сетне вече нямаше въздух нито да вдиша, нито да издиша, нито дори да изпищи. Знаеше само, че гори и че тича. После времето сякаш застина. Беше навън. Видя небето над себе си. Видя грамадната отворена порта в стената на Ватикана. Странно, въпреки необятната болка, изпълваща всяка частица от него, той изведнъж усети безметежен покой. Нямаше значение какво е сторил с живота си и в какво се е превърнал; за Томас Хосе Алварес-Риос Кайнд най-сетне идваше краят на болестта, която бе завладяла душата му. Нищо, че трябваше да плати невъобразима цена. След няколко мига щеше да бъде свободен.