Божията формула

— Да.

— Но станало така, че по някакъв загадъчен начин материята започнала да превишава с миниатюрно малки количества антиматерията. На всеки десет хиляди милиона античастици се образували десет хиляди милиона и една частици. Нахвърли сравнението с тънкия писец на листа. — Виждате ли? — каза той, показвайки написаното. — Една малка разлика, почти незначителна, нали? Но е била достатъчна за произвеждането на материя. С други думи, десет милиарда частици са били унищожени от десет милиарда античастици, но винаги е оставала една неунищожена. И точно тази оцеляла частица, съединявайки се с други такива частици, останали непокътнати при същите условия, образувала материята. — Почука с пръст по записките. — Тоест професор Сиза разбра, че при създаването на Вселената настъпила още една необикновена случайност. Ако броят на частиците и античастиците се бил запазил същият, както в началото, нямаше да има материя. — Усмихна се. — А значи и ние с вас нямаше да сме тук.

— Разбирам — прошепна Томаш стъписан. — Това е… това е поразително.

— И всичко това се дължи на една частица в повече. — Намери нова страница. — Друг аспект на Вселената, където се изисква невероятна настройка, е нейната хомогенност. Разпределението на материята било хомогенно, но без да е съвършено хомогенно. Когато настъпил Големият взрив, разликите в плътността били невероятно малки, като постепенно се увеличавали във времето от гравитационната нестабилност на материята. Професор Сиза открил, че тази настройка е още едно невероятно щастливо съвпадение. Степента на нееднородност е необикновено малка, от порядъка на едно на сто хиляди, тъкмо необходимата величина, за да позволи структурирането на Вселената. Нито повече, нито по-малко. Ако беше само мъничко по-голяма, галактиките щяха набързо да се превърнат в звездни купове и щяха да се образуват черни дупки, преди да са се създали условия за живот. От друга страна, ако степента на нееднородност беше по-малка, плътността на материята щеше да е прекалено малка и звездите нямаше да се образуват. — Разтвори ръце. — С други думи, необходима е била точно такава хомогенност, за да стане животът възможен. Вероятността това да се случи е била нищожна, но все пак се е случило.

— Разбирам.

— Самото съществуване на звезди с подобна на Слънцето структура, подходяща за живот, е друга щастлива случайност. — Нарисува звезда на бял лист. — Обърнете внимание — структурата на една звезда зависи от деликатното равновесие във вътрешността ѝ. Ако излъчването на топлина е прекалено голямо, звездата се превръща в син гигант, а ако е прекалено слабо, звездата се превръща в червено джудже. Едната звезда е прекалено гореща, а другата — прекалено студена, и вероятно и двете нямат планети. Но по-голямата част от звездите, включително и Слънцето, се намират между тези две крайности и е необикновено, че стойностите между тези крайности са много вероятни, но не са се получили. Вместо това съотношението на силите и съотношението на масите на частиците придобили такива стойности, че все едно са се наговорили повечето звезди да се вместят в тясното пространство между тези две крайности, като по този начин позволили съществуването на звезди от типа на Слънцето. Променете съвсем малко стойността на гравитацията, на електромагнитното взаимодействие или съотношението между масите на електрона и протона и нищо от това, което виждаме във Вселената, не би било възможно.