Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Снежният човек се срина. Хари се изправи. Ракел политна напред. Хари хвана бедрата ѝ с лявата си ръка, за да я придържа, и вдигна дясната. Знаеше, че е твърде късно. Разнесе се съскане на опарена кожа, в ноздрите му нахлу тежка сладникава миризма, а върху лицето му плисна кръв. Вдигна очи нагоре. Десницата му се бе провряла между нажежената жица и шията ѝ. Тежестта на тялото ѝ притискаше ръката му към дяволската примка и нишката се врязваше все по-дълбоко в плътта му подобно на прибор за разделяне на жълтък от белтък, пробиващ яйце. Минеше ли през ръката му, щеше да пререже врата ѝ. Болката дойде със закъснение, отначало тъпа, после непоносимо настойчива като удари на стоманен чук по будилник. Хари се бореше с всички сили да се задържи на краката си. Трябваше незабавно да освободи лявата си ръка. Заслепен от кръвта, той избута тялото на Ракел върху рамото си и протегна вече свободната си лява ръка нагоре. Върховете на пръстите му докоснаха кожата ѝ, после гъстата ѝ коса, а нажежената тел се впи в плътта му, докато трескаво търсеше дръжката. Напипа копчето за пускане. Премести го надясно, но веднага го върна на мястото му, защото примката започна да се стяга. Пръстите му намериха друго копче. Натисна го. Звуците заглъхнаха, светлината пред очите му затрептя и Хари осъзна, че всеки момент ще изгуби съзнание. „Дишай — помисли си той, — мозъкът има нужда от кислород.“ Но коленете му се подкосиха. Нажеженият до бяло кръг над главата му стана червен. После постепенно почерня.
Зад гърба си чу шум от строшено стъкло и тропот на няколко чифта ботуши.
— Държим я — обади се нечий глас.
Хари се свлече на колене в окървавената локва, където плуваха снежни буци и неизползвани пластири. Ту идваше на себе си, ту отново губеше съзнание, сякаш функционираше с помощта на ток, а от централата не подаваха достатъчно мощно електричество. Хората в стаята разговаряха. Хари долови отделни думи. Пое си жадно въздух и простена:
— Какво?
— Жива е — отвърнаха му.
Постепенно слухът му се стабилизира. Зрението — също. Обърна се. Двама облечени в черно мъже бяха отнесли Ракел на леглото и махаха пластирите от ръцете и краката ѝ. Изведнъж цялото съдържание в стомаха на Хари плисна върху пода. Той прикова поглед в кашестата локва и му се прииска да се разсмее гръмогласно, защото му се струваше, че не само кашата, а и стопеният сняг върху пода е дошъл от стомаха му. Вдигна дясната си ръка и огледа окървавената рана, останала след като примката отряза средния му пръст от основата. В момента той плуваше във водата.
— Олег… — простена Ракел.
Хари взе един пластир и го залепи върху раната, като се постара да я стегне. Така превърза и десния си показалец, който бе прерязан до костта, но все още се държеше.
После се приближи до леглото, избута полицаите, зави Ракел с одеяло и седна до нея. Тя го гледаше с разширени и потъмнели от шок очи. По шията ѝ се стичаше кръв от местата, където жицата все пак бе успяла да лизне кожата ѝ. Хари протегна към Ракел здравата си ръка.
— Олег — повтори тя и стисна дланта му.
— Добре е — успокои я Хари и отвърна на ръкостискането. — Изпратих го при съседите. Всичко свърши.
Очите ѝ напразно се опитваха да фокусират лицето му.
— Обещаваш ли? — прошепна безсилно тя.
— Да.
— Слава богу.
Тя изхлипа, закри лице с шепи и се разрида.
Хари огледа ранената си ръка. Или пластирите бяха спрели кръвотечението, или просто в тялото му не бе останала кръв.
— Къде е Матиас? — попита тихо той.
Тя вдигна глава и се втренчи в него.
— Нали ми обеща…
— Къде отиде той, Ракел?
— Не знам.
— Нищо ли не каза?
— Не си тръгвай, Хари — отново стисна ръката му. — Нека някой друг да…
— Какво ти каза?
Тя потръпна и той си даде сметка, че явно е повишил глас.
— Мисията му била изпълнена и искал да тегли чертата на всичко — отвърна Ракел, а от тъмните ѝ очи отново рукнаха сълзи. — А краят щял да бъде възхвала на живота.