Последната тайна на Дома Господен

— Исак — каза нежно, почти като шепот, — трябва ни помощта ти. Ще ни помогнеш ли?

Зад нея Бен Рои изсумтя презрително. Тя не му обърна внимание, съсредоточила цялото си внимание върху съсухрената фигура пред себе си.

— Ще ни разкажеш ли за Менората, Исак? Ти си я видял, нали? Ти и Хана. В съборената крепост. Като на рисунките. Помниш ли? В Кастеломбре. Когато бяхте малки.

Шлегел просто продължи да гледа книгата си. Лъч ранна утринна светлина освети скелетоподобното му лице. От ноздрите му продължаваше да излиза тихо хъмкане.

— Исак, моля те — тя стисна ръката му в безмълвна молба да й проговори. — Опитваме се да намерим Менората. Да я опазим. Знаеш ли къде е? Знаеш ли какво е станало с нея?

Нищо.

Попита го още веднъж, и още веднъж, и още веднъж, като през цялото време се опитваше да не дава воля на безсилието и яда си. И когато за пореден път не получи нито отговор, нито поне някакъв знак за разбиране и комуникация, въздъхна, свали ръката си от неговата и обори глава, признавайки, че Бен Рои е бил прав, че е било загуба на време.

— Жълто.

Не беше дори шепот; по-скоро леко раздвижване на въздуха около устните на Шлегел, което може и да беше, но може и да не беше някаква дума. Лейла вдигна глава с мисълта, че си е въобразила. Старецът продължаваше да се взира в книгата си.

— Жълто.

Този път думата беше по-силна, макар и все още толкова тиха, че едва се чу. Лейла усети как зад гърба й Бен Рои се напряга и се навежда напред.

Посегна и отново взе ръката на Шлегел.

— Кое е жълто, Исак? Какво искаш да кажеш.

Старецът бавно вдигна глава. Задържа погледа на Лейла за момент, очите му светнаха леко като ярка светлина, видяна през матирано стъкло. След това измъкна ръката си от нейната, вдигна я и насочи треперещ показалец нагоре и надясно към четирите рисунки, изобразяващи арката в Кастеломбре, и по средата петата, на която беше нарисувана седмораменната Менора.

— Жълто — прошепна за трети път и цялото му тяло потрепери от усилието, което му струваше думата.

— Какво значи „жълто“? — Бен Рои се беше приближил толкова, че коленете му се опираха в гърба на Лейла. — Менората ли е жълта?

Старецът продължи да сочи още дълго време, след което свали ръка и стисна здраво книгата.

— Гледайте жълтото.

Лейла се извърна леко и погледна въпросително Бен Рои, след което вдигна глава, погледна стареца право в лицето и отново хвана ръката му.

— Хана ли ти го каза, Исак? Хана ли ти каза това?

Шлегел мачкаше книгата, огъваше я, кривеше корицата й.

— Гледайте жълтото — повтори.

— Ама какво има предвид? — гласът на Бен Рои беше рязък, силен. — Кое жълто?

Шлегел не каза нищо, само продължи да мачка книгата.

— Жълтата рисунка ли? — настоя детективът. — Това ли иска да каже? Да гледаме жълтата рисунка? Рисунката на Менората ли?