![Юлиан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/1/6/yulian-bg-download.jpg)
Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
Един престарял владика се изправи на крака. Облечен бе просто, по-скоро като отшелник, отколкото като висш духовник.
— Има само един бог. Само един, откакто съществува светът.
— Съгласен съм. Но той може да се явява в какъвто образ желае, тъй като е всемогъщ.
— Единният бог може да има само един образ. — Гласът му бе тънък, но твърд.
— За този ли единен бог се говори в Книгата на юдеите?
— За него, августе, и той е вечно един и същ.
— А Мойсей не заявява ли във Второзаконието: „Няма да добавяте към словото ми, нито ще отнемате от него“? Не предупреждава ли, че ще прокълне оногова, който се отклони от закона, даден от бога?
Замълчаха. Владиците бяха обиграни хора и много добре разбираха, че им готвя някаква клопка, но нямаше как да се отрекат от собствената си свещена книга, защото в тази си част тя е недвусмислена.
— Всичко, което ти казваш, че Мойсей е казал, е не само вярно, но и вечно.
Аз щракнах капана:
— В такъв случай защо изменяте Мойсеевия закон за ваше собствено удобство? По хиляди начини сте извратили не само закона на Мойсей, но и учението на Назарянина и сте почнали да вършите това още от времето, когато богохулникът Павел от Тарс заяви: „Христос е завършекът на Мойсеевия закон!“ Вие не сте нито юдеи, нито галилеяни, а безпринципни хора.
Тогава бурята избухна. Владиците скочиха на крака и закрещяха разни цитати от светото си писание, хули, обиди и заплахи. За миг помислих, че ще ме нападнат, както седях на трона, но макар и побеснели, те не си бяха съвсем загубили ума. Станах и се отправих към задната врата; владиците вече не ми обръщаха внимание, тъй като се ругаеха един друг.
Тъкмо щях да изляза от залата, когато старият владика, който преди малко бе спорил с мен, неочаквано препречи пътя ми. Това беше Марис от Халкедон. Никога не бях виждал такава омраза, изписана на човешко лице.
— Проклет да си! — Едва не ме заплю в лицето. Схоларианският трибун извади меча си, но му дадох знак да стои настрана.
— От теб може би, но не и от бога — отвърнах аз смирено, сякаш бях галилеянин.
— Отстъпник! — ми извика той в лицето.
— Не аз, а вие сте отстъпници. Аз почитам боговете, както хората са ги почитали, откакто свят светува. Вие изневерихте не само на философията, но и на бога.
— Ще гориш в пъкъла!
— Внимавай, старче, тебе те заплашва такава опасност. Всички вас. Да не смятате, че понеже са минали няколко поколения от смъртта на Назарянина, това време представлява нещо повече от един миг във вечността? Миналото не е престанало да съществува просто защото не го признавате. Вие почитате злото. Вие сте избрали разединението, жестокостта, суеверието. Аз съм решил да изрежа този болезнен израстък, да укрепя държавата… А сега, приятелю, отмести се да мина.
Той не отстъпи встрани, а застана точно на пътя ми. Внезапно трибунът каза:
— Той е сляп, августе.
Старецът кимна.
— И се радвам, че не мога да те видя, отстъпнико.
— Трябва да се помолиш на Назарянина да ти върне зрението. Ако те обича, ще го стори, без много да се затрудни.
С тези думи го заобиколих, но докато минавах покрай него, той изсъска, както правят старите жени, когато си мислят, че наоколо им броди зъл дух. Той се прекръсти, а аз отвърнах на неговия жест, като направих с ръка знак, който предпазва от уроки: но за жалост той не можеше да го види.