Третото кралство
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-827-2
- Переводчик: Деница Каракушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Третото кралство». Краткое содержание книги:
— Бен, вкарай хората си тук — извика през входа, където зеленият воал беше примигнал и изчезнал. Настоятелно им замаха с ръце да побързат.
Вътре имаше оръжия… мечове, секири, копия, ножове… захвърлени безразборно навред. Полухората бяха струпали всички оръжия, които бяха отнели от пленниците, в малката вдлъбнатина в скалите и бяха затворили входа със стена на смъртта.
Едрите мъже от Първа гвардейска рота се втурнаха вътре, скупчиха се около хранилището и започнаха да се запасяват с оръжия колкото се може по-бързо, като ги предаваха назад по веригата към останалите отвън в тунела. Никой не губи време да се мъчи да открие своето; бяха доволни да се сдобият с каквото намерят. Ричард споделяше чувствата им. Той изпитваше същото облекчение, усещайки меча до себе си.
Веднага щом се въоръжиха, хората бързо се насъбраха около него навън в коридора. Ричард вдигна ръка, преди някой да успее да каже нещо.
— Трябва да се измъкнем оттук — заговори възможно най-тихо той, ала все пак достатъчно силно, че всички да го чуят. — По-късно ще обсъждаме. Ханис Арк може да е някъде наоколо, заедно с възкресения дух на…
— Не, не е — прошепна Саманта.
Ричард я погледна намръщено.
— Какво?
— Той напусна мястото. Заедно с невъобразимо множество шун-тук. Въпреки това много от тях останаха тук, долу, из тунелите… Стотици хиляди… Ала той и повечето полухора заминаха.
Ричард кимна, спомнил си, че тя вече му го беше казала.
— Добре — отвърна. — Значи стотици от онези човекоядци все още се мотаят наоколо. Най-важното нещо в този момент е да се измъкнем от пещерите, преди да са ни хванали, докато бягаме, а после да се отдалечим оттук.
Ничи пренебрегна настойчивостта му и положи два пръста на челото му.
— По-зле е — тихо прошепна през рамо на Зед. Той кимна разбиращо.
— Ричард, важно е да отведем теб и Калан в Двореца — каза Ничи с настоятелно и загрижено изражение. — Трябва да ви излекуваме от онова, което се таи във вас.
Кара се огледа.
— Къде е Майката Изповедник?
Ричард отново им направи знак да пазят тишина.
— Калан беше в безсъзнание — прошепна. — Наложи се да дойда сам, за да ви измъкна. Без съмнение тя трябва вече да е будна в Стройза. Сигурно ни чака. Преди да тръгнем към Двореца, трябва да минем да я вземем. Първата ни задача обаче е да намерим начин да се измъкнем от тези пещери и от Третото кралство.
— Хайде — обади се Саманта. — Оттук.
Седемдесет и шеста глава
БЕЗ ДА СЕ БАВИ, цялата група се втурна в непрогледния тунел подир Саманта. Хванала майка си за ръка, тя тичаше така, сякаш роклята й гореше.
Тунелите всъщност не бяха коридори, а най-различни естествени отвори, образували се в скалата. Мястото донякъде представляваше система от пещери насред празни кухини: отчасти естествени канали, прокопани от водните струи, текли през по-мекия камък, и отчасти пукнатини в силно врязаните скали.
На места пътят ги водеше през дълги пролуки, където камъкът беше поддал и се беше сцепил. Другаде трябваше да се промушват през ниски участъци под широки скални издатини, които принуждаваха всички освен Саманта да се навеждат, за да не си удрят главите в тавана, докато се придвижват по стръмното нагорнище. Понякога пък се налагаше да се катерят през система от дупки в скалите.
След като се промушиха под редица плоски каменни ридове, следващите отвори отново ги изведоха в пещерната система, която се разклоняваше в объркващ лабиринт от неравни тунели и пукнатини в слоевете претопени скали, при които се озоваха. Част от камъните бяха остри и назъбени, докато на други места, покрай които препускаха, теклата в продължение на хиляди години вода ги беше загладила и заоблила. През много от проходите минаваха малки поточета. От време на време им се налагаше да заобикалят дълбоки, кристалночисти езерца. Други тунели представляваха криволичещи, подобни на пещери галерии с множество пресичащи ги разклонения.
Целият този подземен свят беше осеян с толкова дупки, отвори и пукнатини, че Ричард имаше чувството, че като нищо може да ги отведе до самото отвъдно. Зеленикавите воали от светлина, които от време на време прелитаха из пещерите, само допринасяха за неговата представа.
— Саманта, сигурна ли си, че знаеш къде отиваш? — попита Ричард момичето с приглушен тон, следвайки го по петите.
— Израснала съм в пещери — отвърна то. — Запомням отличителни белези в скалите и отворите, които ги прорязват.