Среднощен сокол [bg]

Както всеки път от началото на тази война Марон беше омаян от оживлението в новото укрепление. Могъществото и находчивостта на Каменград проличаваха най-добре тъкмо в повторението на този всекидневен ритуал. Нямаше никакво място за случайности. Предните отряди избираха мястото, офицерите отбелязваха с флагчета кое къде да бъде разположено и войниците от авангарда сваляха броните си, за да изкопаят изумително дългия отбранителен ров. От север и от юг конници влачеха отсечени дървета към бъдещите порти, където дънерите щяха да бъдат разцепени и сковани майсторски. През цялото време идваха още Пантери, влизаха в укреплението и се заемаха с предварително възложените им задачи — копаеха нужници, опъваха палатки, палеха огньове за готвене.

Марон се качи на северния вал и огледа заоблените хълмове. Някъде там беше армията на риганте — армията, която бе разгромила Валанус и бе опетнила завоевателната история на Каменград. Според последните сведения от съгледвачите враговете наброяваха по-малко от петдесет хиляди. Някои твърдяха, че били десет пъти по-малко от пълчищата, които победили армията на Валанус.

Младият мъж свали шлема и плъзна пръсти през тъмната си коса. Ветрецът разхлаждаше приятно. Сърбеше го гърбът, но нямаше как да се почеше през желязната броня. Бяха минали седмици, докато свикне с тежките доспехи, с предпазниците на ръцете и краката. Общо взето, чувстваше се като измамник — студент, престорил се на войник. За него беше по-трудно, отколкото за повечето новаци сред офицерите, защото знаеха, че е син на Барус, покорителя на източните земи. Олекваше му, че баща му беше решил да остане в Каменград — не би искал да прави грешките си пред очите му.

В укреплението вече имаше хиляди мъже и Марон се обърна, огледа разположението и видя къде трябва да са настанени неговите петдесет войници. Сложи си шлема и тръгна към палатките на отряда. Щом се увери, че хората му са нахранени, влезе в палатката си и започна ново писмо до Кара. В раницата му вече имаше четири. На всяко бе написал номер, за да се знае в какъв ред да бъдат четени. Утре щеше да попита отново може ли да изпрати писмата в Ация. Всеки ден само десет от офицерите имаха право да изпратят писма вкъщи, защото само двама ездачи носеха съобщенията и Джасарай изискваше да не са прекалено натоварени.

Още пишеше, когато чу шум наблизо. Остави листа и перото, излезе и видя конници, мнозина от тях ранени. Бяха трийсетина, а знаците на бронирания нагръдник на офицера показваха, че командва стотна. Жилавият застаряващ ветеран вече говореше с един от щабните офицери на Джасарай — навъсения и пестелив в приказките Хелтиан.

— Връхлетяха ни от гората на изток — докладваше кавалеристът. — Всички сени от помощния отряд се пръснаха и побягнаха.