![Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/5/prestpleniya-s-neochakvan-kraj-tom-2-bg-download.jpg)
Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Престъпления с неочакван край #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Кронос
- ISBN: 978-954-366-016-2
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]». Краткое содержание книги:
Паника обхвана антикваря. Разбра, че арестът му е неминуем. Трябваше доста да се постарае, за да избегне лапите на закона. Всяка секунда беше ценна.
Гудкесъл отиде бързо до задната врата на магазина и я отвори.
— Маркъм — провикна се той към вътрешността на работилницата, където пълен брадат мъж лакираше бюро в китайски стил, — наглеждай магазина за час-два. Имам спешна среща.
Бил Слоат седеше прегърбен на отрупаната с чаши и осеяна с петна от бира маса в кръчмата „Зеления човек“, заобиколен от половин дузина „приятели“, до един мръсни и мрачни, чиято единствена причина да бъдат тук в този момент бе издадената от Слоат безцеремонна заповед, която не можеше да не бъде изпълнена.
Водачът на бандата, облечен в изцапан стар костюм от зебло, вдигна поглед, когато Питър Гудкесъл застана до масата. После набоде с острието на ножа си парче ябълка и го пъхна в устата си, сдъвквайки бавно сочния плод. Той не знаеше за Гудкесъл нищо повече от това, че е един от малкото търговци на Грейт Портланд стрийт, които кихаха своите десет лири — наричани от Слоат „бизнес такса“ — без да се нуждаят от хубав ритник по задника или порване с бръснач, за да им се напомни за дължимото.
Антикварят кимна на пълния мъж, който изръмжа в отговор:
— Кво ви води насам, м’лорд?
Обръщението беше иронично, разбира се. Гудкесъл нямаше и капка благородническа кръв в своите вени, но в град, в който произходът беше основното мерило, според което преценяваха хората, по-важно дори от парите, Слоат плуваше в съвсем различни води в сравнение с Гудкесъл. Ийстендското „възпитание“ на Слоат не беше особен повод за хвалба, за разлика от това на Гудкесъл, чиито родители произхождаха от една много приятна част на Съри. Което бе достатъчна причина за омразата на Слоат, независимо от това, че „клиентът“ му беше редовен с „таксата“.
— Трябва да говоря с теб.
— Точна сега ли? Ами давай, приятел. Слушам те и с двете уши.
— Насаме.
Слоат набоде още едно парче от ябълката с ножа, сдъвчи го и едва тогава каза:
— Оставете ни, момчета.
Той се ухили на антуража си около масата и мъжете, като подсмърчаха и ругаеха, се преместиха заедно с халбите си в ръка на друга маса.
Бандитът огледа внимателно Гудкесъл. Мъжът срещу него се опитваше да си придаде безгрижен вид, но съвсем ясно му личеше, че явно се бе накиснал здраво. А това си беше сладка работа! Отчаянието и братовчед му страхът винаги бяха много по-добри стимули за измъкване на пари от алчността.
Слоат вдигна към Гудкесъл дебелия си къс пръст, завършващ с нокът, потъмнял от саждите, които се сипеха над тази част от града като черен сняг.
— Бил си напразно път, ако си дошъл да ми плачеш, че няма да можеш да ми платиш тая седмица — каза той строго.
— Не, не, не. Ще си получиш парите. Не е за това — побърза да го успокои Гудкесъл. После продължи шепнешком: — Чуй ме, Слоат. Имам проблеми. Трябва да изчезна от страната възможно най-бързо без никой да знае. Ще ти платя щедро, ако можеш да го уредиш.
— О, драги приятелю, мойте услуги са скъпи — каза през смях Слоат. — Уверявам те. Кви си ги надробил, че имаш нужда от толкоз спешна ваканция в чужбина?
— Не мога да ти кажа.
— Аха, много си срамежлив и не искаш да подшушнеш на ушето на твоя приятел Бил геройствата си? Сложил си рога на някой нещастник? Или пък дължиш чувал пари на някой букмейкър? — Слоат присви очи и се изсмя дрезгаво. — Не, милорд. Прекалено си плешив и мършав, та да ти хвърли око някоя женена мадама. А пък задникът ти не е достатъчно голям, за да пусне нещо повече от една пръдня. И тъй, кви си ги свършил, друже?
— Не мога да кажа — отново изшептя Гудкесъл.
Слоат отпи от бирата си.
— Няма значение. Продължавай. Наближава ми времето за обяд и съм гладен.
Гудкесъл се огледа и сниши още повече глас.
— Трябва да отида във Франция. Никой не трябва да разбере. И трябва да тръгна още тази вечер.
— Тая вечер? — Бандитът поклати глава. — Божке!
— Чух, че имаш връзки навсякъде из доковете.
— Бил има връзки. Което си е тъй, тъй си е.
— Можеш ли да ме качиш на товарен кораб за Марсилия?
— Туй си е адски трудна задача, друже.
— Нямам избор.
— Ами тогава ще трябва да мога да те уредя. — Мъжът замълча за момент. — Ще ти струва хилядарка.