Свечеряване [bg]

— Като например да разпространява малахи сред малките момичета — отбеляза Деймън мрачно.

Мисао отново се закиска.

— И сред едно–две от момчетата. Зная какво е да чувстваш такъв малах в себе си. Само че въобще не боли. Те просто са там.

— Някога била ли си принуждавана да извършиш нещо, което не желаеш? — сърдито я попита Елена. Усещаше физически как сините й очи искряха прегарящо. — Не се ли досещаше, Мисао, че от това може да боли?

— Значи не си бил ти? — Каролайн, смаяна, все още не можеше да откъсне очи от Шиничи. Тя очевидно не се вписваше в неговия сценарий. — Не си бил ти?

Той въздъхна, все още леко усмихнат.

— Не съм бил аз. Опасявам се, че си била погубена заради златната ми коса. Златна… или огнено червена на черен фон — додаде забързано, като за миг отклони поглед към сестра си.

— Значи всичко е било лъжа… — ахна Каролайн и на лицето й се изписа разочарование, по-дълбоко от гнева й, а тъгата й бе по-силна и от двете чувства. — Ти си само още един обожател на Елена.

— Виж какво — прекъсна я Елена сърдито, — аз не го харесвам. Нещо повече, мразя го. Единственият, който ме интересува, е Стефан.

— О, той значи бил единственият, така ли? — попита Деймън, после погледна многозначително Мат, който беше пренесъл на ръце Бони до терасата след края на битката между двете лисици. Следваха го госпожа Флауърс и доктор Алпърт.

— Знаеш какво искам да кажа — обясни Елена на Деймън.

Деймън сви рамене.

— Много от младите хубавици със златисти коси накрая се оказват невести на грубовати чифликчии. — После поклати глава. — Защо трябва да се занимавам още с боклуци като този тук? — Мускулестото му тяло се извиси заплашително над Шиничи.

— Това е само остатъчен ефект… от това, че си бил обсебен… нали знаеш — разпери ръце Шиничи, все още загледан в Елена. — Заради моите мисли, пренесени в теб…

Всичко изглеждаше така, като че ли се задаваше нова битка, но Деймън само се усмихна и процеди с присвити очи:

— Значи остави Мисао да прави каквото си иска с града, докато ти се захвана с Елена и с мен.

— И… — понечи да каже Елена.

— И с Мет — довърши Деймън припряно и машинално.

— Щях да кажа Стефан — поправи го Елена. — А Мат е бил жертва на жалките игрички на Мисао и Каролайн, преди двамата с него да побегнем и да се натъкнем на теб, когато ти беше обсебен.

— И сега си въобразяваш, че можеш просто така да си тръгнеш? — запита Каролайн с треперещ, но все още заплашителен тон.

— Вече си тръгваме — отвърна Шиничи твърдо.

— Почакай, Каролайн — намеси се Елена. — Аз мога да ти помогна… с Крилете на пречистването. Ти още си подвластна на малаха в теб.

— Не се нуждая от помощта ти! Имам нужда от съпруг!

На покрива на пансиона надвисна тишина. Дори и Мат не посмя да се обади.