Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Свечеряване [bg]
Свечеряване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Свечеряване [bg]

Электронная книга - «Свечеряване [bg]». Краткое содержание книги:

Вълнуваща история за смъртоносната схватка между двама братя вампири за сърцето на красиво момиче, което се разкъсва в чувствата си между тях…  Стефан е оставил в дневника на Елена бележка, която преобръща целия й свят: Скъпа моя Елена, Зная, че рано или късно ще прочетеш тези редове. Мила моя, вярвам, че вече можеш сама да се грижиш за себе си. Никога не съм срещал по-силно и по-независимо момиче от теб. А това означава, че вече е време. Време е да си тръгна. Не мога да остана повече, без да те превърна отново във вампир — нещо, което и двамата знаем, че не бива да се случва. Моля те, прости ми. Моля те, забрави ме. О, любов моя, не искам да си тръгна, но трябва. Ако се нуждаеш от помощ, обърни се към Деймън. Накарах го да обещае, че ще те закриля. Каквото и зло да вилнее във Фелс Чърч, то няма да посмее да те докосне, когато Деймън е наблизо. Скъпа моя, ангел мой, винаги ще те обичам… Стефан
1 ... 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170
Перейти на страницу:

И тогава от нея изригна Силата — но не разрушителна Сила като онази, която Деймън толкова пъти бе излъчвал, а Силата на обновяването, на възраждането, на пролетното обновяване, на любовта, младостта и пречистването. Пред очите й светлината се разпростря все повече и повече, дърветата се смалиха и станаха почти нормални, с повече поляни и просеки между гъсталаците. Изчезнаха трънливите висящи израстъци. По земята като разширяващи кръгове се ширнаха цветя с всякакви цветове, някъде нежни теменуги, другаде див морков, а рози се виждаха навсякъде. От толкова красота чак гърдите й се стегнаха.

Мисао изсъска. Трансът на Елена най-после секна и тя се озърна, за да види как отвратителните човекоподобни дървета постепенно започнаха да изчезват сред обилната слънчева светлина и на тяхно място да се появяват дървета с познатите форми. За миг Елена остана да съзерцава смаяно сцената, преди да й направи впечатление, че нещо се бе променило. Всички истински хора се бяха скрили.

— Не биваше да те водя тук! — За изненада на Елена това бе гласът на Мисао. Говореше на брат си: — Ти развали всичко заради това момиче. Шиничи но бака19!

— Ти си идиотка! — кресна Шиничи на Мисао. — Тъпачка! Реагираш точно така, както те искат…

— А какво друго можеше да направя?

— Чух те как даваше указания на момичето — озъби й се Шиничи. — Би направила всичко заради външността си, ти егоистична…

— Ти ли ми казваш това? На мен? Ти, който не си изгубил нито една опашка?

— Само защото съм по-бърз…

— Това е лъжа и ти го знаеш! — сряза го Мисао. — Вземи си думите обратно!

— Прекалено си слаба, за да се бориш! Отдавна трябваше да избягаш! И не ми хленчи сега.

— Да не си посмял да ми говориш така! — Мисао се отскубна от Елена и се нахвърли срещу Шиничи. Тя беше силен воин. След секунда те се вплетоха на кълбо и се затъркаляха, като през цялото време на битката променяха формите си. Разхвърча се черна и червена козина. От търкалящото се кълбо долитаха откъслечни викове:

— … още не е намерила ключовете…

— … поне не и двата…

— … дори и да го направят…

— … какво значение има?

— … все пак ще трябва да намерят момчето…

Разнесе се ужасното кискане на Мисао:

— Тогава ще разберат, че това, което търсят…

— … е в Ши но Ши!

Схватката им внезапно престана и те си върнаха човешкия облик. Бяха силно омаломощени, но Елена усети, че нищо повече не може да направи, ако те решат отново да се сбият.

Вместо това Шиничи каза:

— Ще счупя сферата. Ето — обърна се той към Деймън и затвори очи, — тук се намира скъпоценният ти брат. Поставям картата в твоето съзнание — ако можеш да я разшифроваш. Но след като проникнеш там, ще умреш. Да не кажеш, че не съм те предупредил.

Поклони се пред Елена й рече:

— Съжалявам, но и ти ще умреш. Но ще те увековеча в ода:

Дива роза и люляк, бергамот и маргаритки усмивката на Елена пропъди зимата. Зюмбюли и теменужки, напръстничета и перуники, поникваха под стъпките й а до тях се полюшваше трева. Където тя стъпваше, бели цветя изникваха сред тревата…

— По-скоро бих искала да чуя ясно обяснение къде са ключовете — каза Елена на Шиничи. Осъзнаваше, че след тази ода няма да успее да изтръгне повече сведения от Мисао. — Честно казано, уморих се, до гуша ми дойде от всичките ви глупости.

Тя забеляза, че отново всички бяха вперили погледи в нея и се досети на какво се дължи това. Самата тя долавяше разлика в гласа си, в стойката си, в начина си на говорене. Но най-важното бе, че вътрешно се чувстваше свободна.

— Ще ти дадем всичко това — продължи Шиничи. — Няма да преместваме ключовете. Ще ги откриеш по това, което вече знаеш или по някакъв друг начин, ако можеш. — Намигна на Елена и се обърна, но се озова срещу една бледа и трепереща Немезида20.

Каролайн. През последните няколко минути тя само плачеше, търкаше очи, кършеше ръце… или поне така си мислеше Елена, съдейки по размазания й грим.

— И ти ли? — каза тя на Шиничи. — И ти също?

вернуться

19

Ти си идиот, Шиничи (яп.). — Б.пр.

вернуться

20

Богинята на отмъщението при древните гърци, търсеща възмездие и справедливост. — Б.пр.

1 ... 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)