Орки

Наоколо сновяха на воля прасета и кокошки. Миришеше на оборски тор, но едва ли беше само заради домашните животни.

Дузина кентаври, млади и стари, се занимаваха с ежедневната си работа. Повечето от тях спряха и се облещиха, когато видяха Върколаците. Страк се поуспокои, когато си даде сметка, че реакцията им е породена по-скоро от любопитство, отколкото от враждебност.

— Почакайте тук — нареди им Гелорак и се отдалечи към оръжейната.

— Какво мислиш? — прошепна Койла.

— Засега се държат благосклонно. Освен това ни отведоха при оръжейната. Това е добър знак.

Появи се Гелорак, придружен от друг кентавър. Беше на средна възраст, с посивяла брада. Имаше яко, мускулесто тяло, което сочеше, че все още е в зрели години за своя вид, но видимо накуцваше. Десният му преден крак бе изсъхнал и скъсен и се влачеше по земята.

— Добра среща! — поздрави го Страк.

— Добра среща! Аз съм Кеппатаун. Да знаете обаче, че съм твърде зает и не обичам празните приказки. Какво искате?

— Да обсъдим един важен въпрос. Искаме да ти предложим сделка, която може да е изгодна за теб.

— Ще видим тая работа. — Той ги огледа внимателно. Имаше умни, проницателни очи. — Всъщност, предполагам, че каквото и да е, можем да го обсъдим по време на ядене. Ще ни направите ли компания?

— Благодаря. — Страк неволно потрепери при мисълта, че може да им предложат нещо, което да не е по вкуса им. Но нямаше как да откаже.

Орките наскачаха от конете и се отправиха към скованите под дърветата маси. От едната им страна имаше пейки и те насядаха по тях. От другата страна кентаврите останаха прави.

Поднесоха месо и риба. Имаше прясно изпечен хляб, купи с плодове и кошници с ядки и изсушени горски насекоми. Донесоха и ейл, заедно с кани опияняващо червено вино.

След като похапнаха, колкото да не обидят своите домакини, Страк вдигна тост.

— Искам да отправя най-сърдечните си благодарности за тази щедра трапеза — рече той.

— Често съм казвал, че са малко споровете, които да не могат да бъдат решени на маса, с добро хапване и пийване — отвърна Кеппатаун. Той изпи халбата си на един дъх и хлъцна. — Предполагам обаче, че при вас, орките, е различно. Ние първо задаваме въпроси, а после се бием. При вас май е обратното?

— Не винаги, Кеппатаун. Ние също сме склонни да се вслушаме в гласа на разума.

— Сигурен съм, че е така — отвърна добронамерено Кеппатаун. — Та какво ви води насам?

— У теб е един предмет, който бихме искали да закупим.

— Ако става въпрос за оръжия, по-добри няма да намерите никъде в Марас-Дантия.

— Не, не е за оръжия, макар че наистина вашите са най-добри. — Страк вдигна халбата си и отпи. — Говоря за една реликва. Наричаме я звезда. На теб може да ти е известна като «инструментум».