Последният жив [Last Man Standing - bg]

— Гледай да не се схванеш, Ранди — каза Венабълс. — Ще има още доста да повисим.

— Бъди спокоен, и по-дълго време ми се е случвало да стоя неподвижен, при това на далеч по-неприятни местенца от задната седалка на кола.

Венабълс изтръска с една ръка цигара от пакета в джоба си, запали я, свали прозореца и издуха дима навън.

— Беше почнал да ми разправяш за срещата си с Лондон.

— Аз през цялото време го прикривах, без той да подозира. Просто така, за всеки случай, макар да не мислех, че Уестбрук има намерение да го очисти.

— Чувал съм за тоя тип, макар че никога не съм го срещал.

— Е, имал си късмет. Повярвай ми обаче, има много по-лоши и от него. Уестбрук поне има чувство за чест, докато повечето в тоя занаят са напълно смахнати. Убиват човека като нищо, просто за да има с какво да се хвалят после. А когато Уестбрук предприема нещо, той си има причина.

— Например да очисти екип на отряда?

— Не мисля, че това е негово дело. Той обаче предал на Лондон важна информация за тунела под сградата, където стана издънката. Изглежда, че тъкмо оттам са вкарали картечниците. Лондон и Бейтс после отишли на място да проверят и Уестбрук се оказал прав.

— От това, което си ми казвал за Уестбрук, не ми прилича на куриер, който само предава информация.

— Но може да бъде и такъв, ако този, който го е пратил, държи човек, когото Уестбрук счита за важен. Например сина му.

— Ясно. Значи този някой стои зад случилото се с отряда?

— Така ми се струва.

— А какво общо има оксиконтинът с всичко това?

— Ами че цялата тази сграда беше разпределителен център за канала! Видях го с очите си. Никакъв кокаин, само пълни торби с хапчета. И компютри, където всичко се водеше на отчет. Бизнес за милиони долари. А само след два дни — нищо!

— Защо да си дават целия този труд? Защо им беше да очистват екипа? Ами че сега Бюрото няма да ги остави, докато не ги натика в миша дупка!

— Наистина не виждам смисъл — съгласи се Коув, — но ми се струва, че точно това е станало.

Изведнъж Венабълс се стегна и изхвърли фаса през прозореца.

— Представлението почва, Ранди.

От сградата, която наблюдаваха, излезе някакъв мъж, повървя малко по тротоара, после сви в страничната уличка. Венабълс запали двигателя и колата бавно потегли.

— Тоя ли чакаше? — попита Коув.

— Да. Ако ти трябва информация за всичката нова дрога, която се доставя в града, това е човекът, който може да ти каже. Казва се Тайроун Уокър, но всички му викат Тий. Човек с въображение. През годините сменил три или четири улични банди. Лежал в затвора, по болниците, в клиника за рехабилитация на наркомани. Сега е около двайсет и шест годишен, а изглежда десет години по-стар от мен, не че аз младея за годните си.

— Интересно, как не съм се натъкнал досега на тоя Тий?

— Ти да не мислиш, че имаш монопол върху информацията в тоя град! Може да съм обикновено ченге, но и аз подочувам това-онова.