Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
Какво е това?
Мисълта не беше предназначена за мен — той просто се оглеждаше да види откъде идва звукът. Опитах се да му отговоря възможно най-деликатно. Не спрях да свиря.
Червена свирка. На зелена връв. Твоя е, ако искаш да дойдеш и да я вземеш.
Дълга предпазлива пауза. Къде?
Това ме накара за миг да се замисля. Долу пред входа на кулата имаше дежурен страж. Не можех да кажа на Шишко да дойде по този път. Щяха да го отпратят. Сенч му бе разкрил поне част от лабиринта от проходи в крепостта. Знаех, че трябва да се посъветвам с него, преди да му разкрия и други, но възможността бе твърде добра, за да я изпускам. Исках да видя дали мога да преведа Шишко през коридорите само с мисловната ни връзка. Така не само щяхме да проверим границите на Уменията си, но и щях да разбера по-добре на какво е способен. Реших да не губя повече време в колебания. Ела по този път. Показах му мислен образ на стаята в кулата на Сенч. После му показах един по един коридорите, по които трябваше да мине, за да стигне до Кулата на Умението. Не профучах през тях, но и не се бавех много. Накрая завърших с Ако се изгубиш, потърси ме. Ще ти помогна.
След това внимателно прекъснах връзката. Облегнах се назад и отново заразглеждах свирката. Надявах се стръвта да е достатъчна. Оставих свирката на масата, а до нея сложих женската фигурка, която принцът бе намерил на брега, където ни беше запратил Стълбът на Умението. Бях я донесъл без ясна идея от кулата на Сенч, за да я върна на принца. Изведнъж се сетих за перата, които бях намерил на същото място. Така и не бях разказал на Шута за откритието си. Все моментът не ми се виждаше подходящ. А сега се чудех дали изобщо ще го направя. Пропъдих тази мисъл. Трябваше да се съсредоточа върху онова, което правех в момента.
Избърсах потта от челото си. Станах и открих, че леко треперя. От доста време не бях използвал Умението толкова много. Главоболието бе сякаш прекалено голямо за черепа ми. Ако имах чайник, чаша, вода и елфова кора, сигурно щях да се възползвам. Наложи ми се да се задоволя с малко бренди и да се облегна на перваза за известно време.
Когато чух стъпките по стълбата, реших, че е стражът. Взех бутилката и чашата, оттеглих се в един полутъмен ъгъл на помещението и замрях. Чух как ключът бавно се завърта в ключалката, след което вратата се отвори. На прага се появи Предан. Затвори и огледа привидно празната стая. Раздразнението бе ясно изписано на лицето му. Отиде до масата и отново се огледа. И тогава бавно осъзнах, че макар да е Осезаващ, принцът не е силен в Осезанието колкото мен. Макар и да се намирахме в едно помещение, той не долавяше присъствието ми. Това бе нещо ново за мен — че също както при Умението, хората притежават магията на Осезанието с различна сила. Оставих тази мисъл за по-нататък.
— Тук съм.
Той подскочи при думите ми, обърна се и ме видя да излизам от сенките с бутилка и чаша в ръка. Изгледа ме свирепо как отивам до масата и оставям чашата.
— Добро утро, принце.
Говореше твърдо, с открито презрение.
— Том Беджърлок, свободен си. Вече не желая да ме учиш на каквото и да било. Ще говоря с майка си да бъдеш отстранен от Бъкип.
Запазих спокойствие.
— Както пожелаеш, принце. Несъмнено така би било най-лесно и за мен.
— Не става въпрос за „най-лесното“ за мен. А за предателство и измяна. Ти използва Умението срещу мен, твоя законен принц. Мога да поискам да те прогонят. Или дори да те екзекутират.
— Би могъл, принце. Би могъл обаче да поискаш и моето обяснение.
— Никакво обяснение не може да извини постъпката ти.
— Не казах извинение. Казах обяснение.
И тук разговорът спря. Отказах да сведа очи. Посрещнах спокойно погледа му. Бях твърдо решен, че ще му се наложи да поиска — при това любезно — обяснението ми, преди да чуе и една дума от мен. Той изглеждаше също толкова твърдо решен да ме сплаши с царствения си поглед, докато не започна да го моля за прошка.