Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Дарси Кътър — каза Лийша.
Дарси я погледна умоляващо.
— Господарката Джизел не е ли по-добър…
— Дарси Кътър — повтори Лийша с тон, нетърпящ възражения.
— Да, господарке.
Дарси кимна, но широките ѝ рамене леко увиснаха.
— Дъг и Мерем Бъчър — каза Гаред.
— Това са двама… — започна капитан Гамон.
— Те вървят в комплект — прекъсна го Гаред. — Освен барон съм още и генерал. Трябва да избера двама.
Тамос огледа стаята и веднага разгада настроенията. Артър и Гамон не бяха добре посрещани в Хралупата.
— Баронът е прав.
Артър се намръщи.
— Кой от двамата ще бъде генерал и кой барон?
Гаред сви рамене.
— Вие изберете.
Щом графът ги освободи, Роджър веднага скочи от стола си; не искаше да прекарва и секунда повече от необходимото в присъствието на Джейсън. Беше се засилил към вратата, когато го настигна гласът на Лийша.
— Ще обядваш ли с мен, Роджър?
Той се спря, пое си дъх, обърна се с широка усмивка, залепена на лицето му, и се поклони по най-изискания възможен начин.
— Разбира се, господарке.
Той подаде ръката си и тя я пое, но отказа да ускори крачка, колкото и да я подтикваше.
Двамата се качиха в каретата на Лийша, а Уонда се настани до кочияша и ги остави насаме. Навън бе студено, зимата наближаваше с всеки изминал ден, но вътре в каретата беше топло. И въпреки това той потрепери.
„Тя знае“, помисли си Роджър, когато Лийша го погледна. Винаги бе знаела повече, отколкото трябва почти за всичко; догадките ѝ за разни неща, които човек би предпочел да скрие, бяха почти толкова точни, колкото и заровете на Аманвах. Винаги се бе чудила какво ли го бе вкарало в лазарета ѝ и го бе накарало да избяга от Анжие веднага щом костите му бяха зараснали. Вероятно беше съзряла омразата в погледа му и най-после беше свързала всички нишки. Всеки момент щеше да го попита и може би вече бе дошъл моментът да ѝ разкаже цялата история. Никой не го заслужаваше повече от Лийша Пейпър, която бе закърпила потрошеното му тяло.
Макар че много пъти след това си беше пожелавал да го беше оставила да умре.
Лийша си пое дълбоко дъх. „Ето, почва се“, помисли си Роджър.
— Бременна съм.
Той примигна. Колко беше лесно да забрави, че тук се разиграваше не само неговата драма.
— Чудех се кога ще ми го признаеш. Надявах се, че ще е, преди да се роди бебето.
Този път беше неин ред да примигне.
— Аманвах ли ти каза?
— Не съм глупак, Лийша — рече Роджър. — Жонгльорите, чуват всички клюки в Хралупата. Да не мислиш, че съм пропуснал тази? Щом ми влезе в главата, веднага забелязах всички знаци. Ти си бледа и сутрин избягваш храната. Винаги докосваш корема си. Гълчиш всяка прислужничка, която ти носи недопечено месо. И промяната в настроенията. Нощ, а пък аз досега те смятах за раздразнителна.
Лийша сви устни в тънка линия.
— Защо не каза нищо?
— Чаках да ми се довериш — отвърна Роджър, — но явно не можеш.
— Сега ти се доверявам — рече тя.
Роджър я изгледа търпеливо.
— Доверяваш ми се, защото половината град вече знае и едва ли ще успееш да държиш гърнето затворено още дълго. Нощ, дори Аманвах знае! Трябваше да се направя на ужасно изненадан, когато ми каза.
— Излъгал си жена си заради мен? — попита Лийша.
Роджър скръсти ръце.
— Естествено. На чия страна си мислиш, че съм? Обичам Аманвах и Сиквах, но не съм някакъв проклет предател. Ти изчака до последната минута, преди да ми се довериш, а бих могъл през цялото време да ти помагам. Досега да сме те превърнали в проклета национална героиня заради това, че носиш наследника на Красиянския трон. Вместо това ти накара всички да си мислят, че носиш наследника на Бръшлянения трон. Знаеш ли какво ще ти стори семейството на Райнбек, когато разбере, че си го изиграла? А какво ще сторят на детето?
— Скоро ще разберем — отвърна Лийша. — Казах на Тамос истината.
— О, нощ! — въздъхна Роджър. — Това обяснява защо се държеше така. А аз си мислех, че просто на кралските особи не им е харесал тоя брак с по-нискостояща.
— Аз го нараних, Роджър — каза Лийша. — Той е добър човек, а аз му разбих сърцето.
Роджър едва не се задави.
— За това ли се безпокоиш? Цялото Ядро ще ти се изсипе на главата всеки момент, а ти се притесняваш за чувствата на Тамос?
Лийша придърпа шала на Бруна, който лежеше на седалката до нея, и се уви плътно в него като в защитено наметало.
— Притеснявам се за всичко, Роджър. За мен, за бебето, за Хралупата. Идва ми в повече и вече не знам какво да правя. Просто знам, че трябва да спра да лъжа. Съжалявам, че не ти се доверих. Трябваше да дойда по-рано при теб, но ме беше срам.