Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Направих каквото трябваше — изсъска Марк.
— Така ще направя и аз — отпусна спусъка Дьо Рокфор.
Стефани пристъпи напред и застана между двамата, закривайки Марк с тялото си.
— И мен ли ще убиеш?
— Ако се наложи.
— Но аз съм християнка и не съм навредила на никого от братята.
— Думи, мила госпожо, само думи.
Тя измъкна синджирче с медальон изпод дрехата си.
— Девата. Винаги е с мен.
Малоун знаеше, че Дьо Рокфор не би могъл да я застреля. Тя също. И затова разиграва този театър. Но за разлика от нея Дьо Рокфор не можеше да си позволи да се държи лицемерно. Беше впечатлен. Все пак нужна бе голяма смелост да се изправиш пред зареден пистолет. Той свали пистолета. Малоун се хвърли към кървящото тяло на Джефри. Един от мъжете вдигна ръка да го спре.
— На ваше място бих хвърлил оръжието — каза мъжът.
— Остави го — намеси се Дьо Рокфор.
Малоун се приближи към тялото. Хенрик се взираше в трупа. Лицето на датчанина бе изкривено от болка и Малоун зърна нещо, което не бе виждал никога през годината от познанството им. Сълзи.
— Двамата с теб слизаме долу — заяви Дьо Рокфор на Марк. — Ще ми покажеш какво сте открили. Останалите ще чакат тук.
— Майната ти.
Дьо Рокфор сви рамене и насочи пистолета си към Торвалдсен.
— Той е евреин. Правилата са други.
— Не го предизвиквай — обърна се Малоун към Марк. — Направи каквото ти казва. — Надяваше се Марк да разбере, че сега не е моментът да действат.
— Добре. Слизаме — отстъпи Марк.
— И аз бих искал да дойда — каза Малоун.
— Не — нареди Дьо Рокфор. — Това засяга единствено братството. Макар никога да не съм смятал Нел за един от нас, той все пак положи клетвата и това има значение. Опитът му може да послужи. А ти, от друга страна, може да ми създадеш проблеми.
— Откъде си толкова сигурен, че Марк ще се държи прилично?
— Сигурен съм, защото иначе всички ще умрете, преди да успее да излезе от дупката.
Марк се спусна по стълбата, следван от Дьо Рокфор. Посочи наляво и му каза какво бяха открили. Дьо Рокфор пъхна пистолета в преметнатия през рамото му кобур и насочи фенера напред.
— Ти ще водиш. И нали знаеш какво ще се случи, ако има проблеми.
Марк тръгна напред, а светлината от фенера му се сля с лъча на Дьо Рокфор. Промъкнаха се покрай ямата, в която за малко не загина Стефани.
— Гениално — отбеляза Дьо Рокфор, като я видя.
Стигнаха до отворената решетка. Марк си припомни предупреждението на Малоун, че вероятно има и други капани. Коридорът зад решетката се стесни до по-малко от метър, после рязко зави надясно. Само след няколко метра нов остър завой ги изведе наляво. Марк напредваше стъпка по стъпка. Сви зад последния завой и спря.
Насочи лъча на фенерчето си и видя пред себе си помещение, голямо около десет квадратни метра, с висок сводест таван. Мнението на Касиопея, че подземията вероятно имат римски произход, изглеждаше доста разумно. Бяха попаднали на истинска съкровищница и когато светлината от фенерчето му разсея тъмнината, пред очите им се разкриха невероятни чудеса.
Първо забеляза статуетките. Малки пъстри фигурки. Няколко варианта на Девата върху трон, прегърнала младенеца. Позлатени изображения на майчината скръб над тялото Христово. Ангели. Бюстове. Всички бяха наредени в прави редици като войници покрай задната стена. След това забеляза проблясъка на златото от правоъгълните ковчежета. Някои бяха покрити с плочки от слонова кост, други — с мозайки от оникс и позлата, а няколко — с мед и украсени с гербове и религиозни сцени. Всички бяха твърде ценни, за да се използват само за съхранение на ценности. Бяха реликвариуми, в които се пазеха останките на светии, и вероятно бяха грабнати в бързината, за да послужат за пренасянето на съкровищата.
Марк чу, че Дьо Рокфор смъква раницата от гърба си, и внезапно помещението потъна в ярката оранжева светлина на захранвана с батерия лампа. Дьо Рокфор подаде и на него една.
— Тези ще свършат по-добра работа.
Макар да презираше това чудовище, Марк осъзнаваше, че е прав. Взе лампата и се разделиха, за да видят какво още имаше вътре.
— Покрийте го — обърна се Малоун към един от братята и посочи Джефри.
— С какво? — последва въпрос.
— Жиците за лампите са увити в одеяло. Мога да използвам него. — Той посочи към отсрещната страна на църквата, зад един от запалените огньове.