Първата версия

С нервно движение на показалеца си Рути изтръска пепелта навън от пепелника. Забелязах колко красиви, изящни и дълги са пръстите й.

— Изглежда, се учудвате, господин Турецки, че така лесно се съгласих да обера апартамента на стария си приятел Норман Кларк?

— По принцип, да. Но сега повече ме интересува кой е този Фотиев.

— Фотиев? Полковник от Службата за външно разузнаване и по съвместителство убиец на моя съпруг Семюъл Спиър.

— Откъде знаете това?

— Кларк ми разказа и ме посъветва да се пазя от този човек.

— Защо Фотиев е убил съпруга ви?

— Разбира се, не го е убил лично, беше организирал автомобилна катастрофа. Семюъл лекомислено проникна в някакви тайни, свързани с интересите на външното разузнаване. Норман го предупреждаваше да прекрати частното разследване, но Семюъл не го послуша. И беше убит.

— А Кларк беше ли замесен в убийството?

— Твърдеше, че не. Но не съм убедена в това.

— Защо тогава се сдушихте с убийците на вашия съпруг?

Лицето й стана сурово.

— Не знаете как умеят да отмъщават жените. А аз имах възможността да отмъстя на всички наведнъж. Напук на Семюъл исках все пак да бъда истински богата — той завеща почти цялото си състояние на фонда, а аз му бях жена. Кларк постоянно ме мамеше — през фонда минаваха огромни пари, от които получавах жалки трохи. С тези картини щях прекрасно да компенсирам причинените ми морални и материални щети.

— А как щяхте да отмъстите на Филин и Фотиев?

— Нямаше да получат нито цент от тази колекция. Картините щяха просто да изчезнат от полезрението им. И аз също. Бях подготвила всичко.

Честна дума, бях поразен от наивността на тази вманиачена жена. Може би Филин и Фотиев действително нямаше да получат нищо, но нейният шанс бе още по-малък. Надали Буцков и Степашин биха изпуснали толкова апетитна хапка.

Така че при всички положения парите й отиваха на кино.

— Кога заминавате от Москва?

— О, давате ми съвет да си замина по живо по здраво?

— Нещо такова…

— Утре урежда ли ви?

— Мисля, че урежда вас.

— Позволете ми тогава на прощаване да направя един красив жест. — Тя говореше вече съвсем спокойно, явно се бе овладяла окончателно.

После отиде в другата стая и след минута се върна, държейки в ръце тънка папка.

— Тук са всички документи, подписани от Норман Кларк и заверени по всички правила. Те се отнасят до предаването на картините на Музея на частните колекции.

— Благодаря — късо казах аз, приемайки документите.

Учудващо е, но не изпитвах лоши чувства към тази жена. Разделихме се едва ли не като приятели.