Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Мария е доста вяло, но волево дете със сиво-кафява коса и снобска представа за своя произход — майка й е Хабсбург, а баща й велик херцог и никой няма право да го забравя. Бързо се разгневява, когато й противоречат, но бързо се помирява, щом става дума за някоя от фаворитките ѝ. Подобно на своята далечна братовчедка и предшественик на френския трон Катерина де Медичи, Мария също е човек с твърд характер, който обаче има явни недостатъци. За разлика от Катерина тя не е умна, остроумна или енергична, всъщност често умът й се нуждае от повече време и изпада в пристъпи на летаргия.

Мари дьо Медиси, както става известна във Франция, се омъжва за Анри IV чрез посредник и пристига в приемната си страна на сравнително късната за младоженка възраст от двадесет и седем години, тогава разбира, че е сключила брак с четиридесет и седем годишен флиртаджия французин. Нейната простота не се харесва на Анри IV, а Мария пък смята краля за примитивен и зловонен. Италианците запазват обичая на римляните често да се къпят, който обаче при по-студения климат на север от Алпите изчезва през Средновековието. Мария, която е ниска и пълна, с разочарование открива, че нейният сивобрад съпруг е дори по-нисък, макар че независимо от своята застаряваща външност Анри се радва на дворцовия си прякор „Зеления любовник“, препратка към нестихващата му похот.

Във Франция Мария де Медичи води своите двама фаворити — компаньонката си Леонора Дори и хомосексуалния кариерист Кончино Кончини, оженил се за нея по взаимно и безскрупулно договаряне с цел да подобрят общественото и материалното си положение. След блясъка на Медичите в двореца Пити във Флоренция кралската резиденция — Лувърът, е в плачевно състояние, а съседният на него Тюйлери, започнат от Катерина де Медичи, все още е незавършен. Лувърът е силно опустошен от гражданската война, а кралската хазна е прекалено празна, за да могат да си позволят ремонти, вследствие на което голяма част от стаите са пусти, а някои части на двореца остават дори без покрив. Мария незабавно започва да използва част от значителното си родово наследство, за да обнови кралската резиденция, в отговор на което Анри IV се премества при метресата си Анриет, въздигната от него в сан маркиза дьо Верньой. След известно време Мария ражда наследник на трона, Анриет също ражда момче, което е отгледано в Лувъра заедно с цяло ято незаконни деца, които също населяват двореца. Анриет веднага започва да крои планове как да обявят сина й за престолонаследник, но за облекчение на Мария всичко приключва с обвинение в държавна измяна. Провежда се съдебен процес, който е истински фарс, Анриет е осъдена на смърт, но след изтичането на определен период от време отново се връща в Лувъра, отказала се обаче от по-нататъшни династични амбиции.