Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Когато немското семейство стигна до вратата на детектора за метали, както се бе надявал Стоун, бъркотията се увеличи. Някои от децата се опитваха да пренесат багажа си през детектора и се наложи облеченият в синя униформа служител да им каже да сложат пътните чанти на конвейерната лента, за да минат през рентгена. Едно от момчетата чукна брат си по главата с кокалчетата на пръстите си. По-малкото момиче ревна и задърпа тлъстата си майка за роклята. Стоун срещна погледа на младия мъж, който следеше екрана, и се усмихна доброжелателно, клатейки глава. Човекът също се усмихна, сякаш искаше да каже: „Каква напаст!“

Сега беше ред на Стоун. Сърцето му отново се разтуптя, но той продължаваше да се усмихва добродушно. Сложи нехайно пътната чанта на конвейерната лента и мина през детектора за метали.

Светна зелената лампичка.

Чисто. Пластмасовият корпус на пистолета беше минал. Слава богу, магнитометърът не беше настроен да прихваща абсолютно всичко метално.

Тогава видя, че човекът на рентгена се е втренчил отблизо в монитора. Страхът го сграбчи.

С очи в сивкавия екран, служителят, който беше вече изтощен, въпреки че от работния му ден оставаха още пет часа, вътрешно изгримасничи. В това тук имаше нещо метално. Погледна по-внимателно рентгеновото изображение и забеляза голямо количество тъмни предмети в несесера на този тип.

— Почакайте — каза той.

Стоун се обърна и озадачено погледна оператора на рентгена.

— Какво има? — попита все още добродушно той.

— Трябва да погледна вътре, може ли?

— Моля! — каза Стоун и се насили да се усмихне, въпреки че чувствуваше напрежението с цялото си тяло. — Както желаете. — Усети как струйка пот бавно потече по тила му в яката на ризата.

Французинът вдигна чантата, която се бе показала от другата страна на рентгена, и отвори ципа. Премести настрана костюма и панталоните, намери несесера и веднага го отвори. Погледна вътре и видя противна каша от размекнат сапун и паста за зъби, метално гребенче, няколко ножчета за бръснене и нещо, което приличаше на самобръсначка. Сбърчи нос от отвращение и затвори несесера, отказвайки се да рови повече в това, което очевидно бяха само лични вещи на един не особено прибран човек. Пръстите му докоснаха нещо метално и той го извади: метална ролетка. Побъркани американци. „Merde!“15 — възкликна той вътрешно. Гласно попита:

— Vous êtes américain?16

— Да.

— Ще трябва да го погледна още веднъж, je vous en prie17 — каза той, като затвори чантата и я постави на лентата пред рентгена.

Отново се взря в монитора. Само мръсния несесер и проклетата ролетка. Единственият друг метал, чието тъмно изображение се виждаше, беше желязната пръчка за усилване дъното на чантата. Нищо подозрително. Единственото престъпление на американеца беше неговата мърлявост, така че той го пусна да мине. Този тип очевидно не беше терорист.