Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Московският клуб (Къртица 3) [bg]
Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:

„Спиращо сърцето напрежение… Глобално преследване а ла Лъдлъм… Един добър герой, който се помни…“ Ерик Б. Лъстбедър, автор на бестселърите „Бяла нинджа“ и „Ангелски очи“
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 218
Перейти на страницу:

В очите й се наби едно име.

Пола Сингър.

Жителка на Чикаго, намерена мъртва в пламъците на апартамента си…, вероятно пожарът е възникнал от цигара…

Дъхът й секна и тя изпищя. Другите в бюрото — операторът, продуцентката, служителите руснаци — вдигнаха погледи към нея. Една рускиня, Зинаида, се втурна да види какво й става.

Шарлот знаеше, че Пола Сингър никога не е пушила.

Париж

Светлина заля лицето на Стоун. Той отвори очи, примигна няколко пъти и за свое облекчение видя, че е Джеки.

— Колко е часът? — попита Стоун, търкайки очи.

— Около обяд. По-добре да побързаме и да се измъкваме оттук.

— Е?

— Взе я. В съветското посолство отварят чак в десет, а той успя да вземе, визата в десет и половина. Който и да е този тип Дунаев, думата му се чува.

— Така си е.

— Купих ти високи обувки „кубинки“ — рече не сигурно Джеки. — Добре е, нали? Казват, че били, много хубави.

— Стават.

Джеки бе успял да вземе всичко по списъка. По-дребните неща беше прибрал в пътната чанта.

Оставаше много малко време и Стоун започна да действува бързо. Първо трябваше да разглоби изцяло пистолета. Натисна пъпката от задната страна на предпазителя и освободи магазина.

Винаги беше за предпочитане нищо да не се пропуска. Провери дали в цевта не е останал патрон. Нямаше. Натисна спусъка, за да освободи спусъковия механизъм, произвеждайки празен изстрел. Хвана цевта и издърпа затвора назад, докато чу слабо щракване. Квадратният блок на затвора остана в задно положение.

Добре. Кратката лекция на Дунаев не бе отишла напразно.

Без да отслабва натиска върху затвора, хвана ключалката на плъзгача, два щифта от двете страни на цевта, и я издърпа. Цялата горна част на пистолета се плъзна и се отдели. Приятно му беше да държи този „Глок“ — беше добре конструиран и изключително лек. Дължината му беше малко повече от осемнадесет сантиметра.

За секунди беше разглобил пистолета. Внимателно постави частите на земята пред себе си: продълговатата стоманена цев, затвора, пружината, пълнителя, който беше предимно пластмасов с малко метал в него, и корпуса от плътна пластмаса.

Взе корпуса и го разгледа. Знаеше, че не е стопроцентова пластмаса, през последните години производителите бяха започнали да импрегнират полимера със стомана като предпазна мярка срещу тероризма. Но металното съдържание беше толкова малко, че детекторите за метал едва ли щяха да го отчетат като нещо повече от връзка ключове. Всъщност, вероятно като нещо по-дребно и от ключ.

Обаче ако го поставеше в пътната чанта, на летището щеше да се види на рентгена като корпус на пистолет. Стоун го мушна в предния джоб на сакото си. Там, разбира се, не гледаха през рентген пътниците, а само багажа.

Стоманените части на пистолета бяха много по-голямо предизвикателство, но старият руски шпионин бе дал на Стоун някои идеи. Той сложи цевта със затвора надлъжно след пълнителя, за който знаеше, че съдържа седемнадесет патрона, и двете допълнителни пачки за деветмилиметров парабел. Дунаев ги бе намерил много по-лесно, отколкото пистолета, защото пачките на деветмилиметровия парабел пасват на всички малки европейски оръжия — от пистолета до картечницата — още отпреди Втората световна война.

Уви редицата от метални предмети няколко пъти в алуминиево фолио, докато пакетът не заприлича на дълга плоска пръчка. Пъхна го в подгъва в долния край на пътната чанта, който бе отворил с помощта на ножче за бръснене. Мушна металната ролетка между костюма и блейзъра.

След това взе сапуна и махна опаковката му. До една от стените на катакомбата бе забелязал малка локва, вероятно отцедена от почвата наоколо. Занесе там сапуна и го натопи във водата за няколко минути. През това време отвори пастата за зъби, изстиска част от съдържанието и я сложи в несесера заедно с металния флакон пяна за бръснене, ножчетата, стоманената самобръсначка, металния гребен и другите тоалетни принадлежности. Взе хлъзгавия и вече размекнат сапун и също го сложи в несесера, като преди това омаза с него тоалетните принадлежности и пастата за зъби. Полюбува се на лепкавата противна бъркотия с горда усмивка и затвори ципа.

Напуснаха катакомбите по друг път, повървяха малко по един съседен канал и излязоха през люка на една странична уличка, „Реми Дюмонсел“, пред големия светещ зелен кръст на хомеопатична аптека. Няколко минувачи учудено наблюдаваха как се измъкват.

1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 218
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)