Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
Няколко мига по-късно в помещението с кладенеца се появи Фред със своите спътници.
— Бил!
— Фред!
— Къде е Лудия граф?
— Изтърси се в кладенеца.
— В кла… — от изумление и стрес словото заседна в устата му. Също никой от другите не пророни изпърво нито дума.
Беше миг на ужаса. Тази страховита дълбочина долу… тялото непременно трябваше да се е смазало.
— Бог го осъди! — извика накрая Фред, чието лице бе станало мъртвешки бледо. — Той изпревари присъдата на хората. Тръпки ме побиват! Да се махаме от това злокобно място!
Катомбо пристъпи предпазливо до ръба на кладенеца и се ослуша надолу. Не можеше да се долови и най-малкият звук — нямаше никакво съмнение, графът беше мъртъв. После се обърна към спътниците си и гласът му потреперваше, когато каза:
— Аз съм негов роднина и би било неблагородно от моя страна да изпитвам удовлетворение от неговата смърт. Но за мен щеше да е също така болезнено да го видя пред решетката на съда. По този начин работата намери своето решение. Да вървим!
— Да, да вървим! — пригласи Фред — Но първо трябва да изчакаме Герд и Магда, които сигурно се безпокоят за нас. Капитане, вземете този фенер и идете да доведете двамата!
Шуберт грабна светилото и побърза обратно по ходника и нагоре по витата стълба до тъмницата на Магда. Тя вече се беше съвзела.
— Как стоят нещата? — попита Герд.
— Добре, много добре… за нас!
— Къде е графът? — подпита Магда боязливо и сгуши глава на гърдите на Герд.
— Мъртъв! Искаше да се измъкне през стаята с кладенеца и се изсипа вътре.
— Милостиви небеса! — извика младият мъж ужасен.
— Идвайте бързо! Другите ни чакат. Тук няма какво повече да търсим.
Герд взе момичето на ръце и закрачи напред. Баща му го последва и заключи картината-врата след себе си. Скоро стигнаха при чакащите.
Най-потресен от внезапната смърт на графа беше кастеланът на замъка Гайслер. Той беше пропаднал човек и помощник във всички негови безобразия, ала не беше издъно закоравял. Когато видя господаря да пада непосредствено пред очите му в кладенеца, доби усещането, сякаш някой прекара ледена ръка по гръбнака му. Неговата съпротива бе напълно сломена, толкова повече, че сега нямаше защо да се страхува от господаря си, ако издадеше неговите тайни.
След като напуснаха кладенчовото помещение и заключиха вратата, Фред се обърна към Гайслер.
— Обеснико, с твоя господар приключихме, той си намери своето възнаграждение. Сега идваш ти наред!
— Милост, милост! — заскимтя пленникът. — Аз искам всичко да призная.
— Познаваш ли брат ми Теодор фон Голвиц?
— Да, хер, познавам го.
— Знаеш ли дали е още жив?
— Той е жив.
Този отговор дойде за Фред, който очакваше, наистина някаква определена вест, но вече почти не бе смял да се надява да го види отново жив, така неочакван, че той изгуби самообладание. Почувства се съвсем слаб и се обърна настрани, за да прикрие вълнението си. Катомбо забеляза това и му каза съчувствено:
— Хер барон, успокойте се и позволете аз да задам вместо вас необходимите въпроси на този мъж! Вие сте твърде развълнуван, за да го сторите… Е, хубостнико, — обърна се той към пленника — ти каза, че хер барон фон Голвиц е още жив. Къде се намира той?
— Съвсем наблизо в една подземна килия.
— Ще ни водиш ли дотам?
— Да.
— Кой хранеше затворника?
— Аз самият.
— А когато отсъстваше от крепостта?
— Моята жена.
— Какво получаваше той?
— Вода и хляб — отговори онзи колебливо.
— Друго нищо?
— Не.
— Та вие сте били много щедри, бе! Дяволът дано ви възнагради един ден за вашето милосърдие! Учудва ме само как Хоенег не е смъкнал своя съперник изцяло от врата си!
— Хер, аз нямаше да го допусна, аз не съм убиец.
— Това го казваш естествено само за да се оправдаеш. Но ще ти призная, че бих бил доволен, ако не лъжеш. Води ни сега към тъмницата!
Малкото шествие се раздвижи. Пленникът вървеше начело с Бил, който не го изпускаше нито секунда из очи. Фред ги следваше с неописуеми чувства в сърцето, после идваха другите.
При ведрото с водата кастеланът спря.