Рори Сатаната
- Автор: Хорнър Ланс
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рори Сатаната». Краткое содержание книги:
Някакво вълнение зад външната порта на патиото го разбуди на ярка дневна светлина и грейнало слънце. Чу викове, тропането и цвиленето на коне, дрънкането на юзди и триенето на кожа в кожа, прекъсвано от виковете на мъже, които настояваха да им се отвори. Вдигна глава и видя Мама Феба, застанала зад него, напрегнала уши да долови далечния разговор, после я видя как издърпа мандалото. Влязоха няколко мъже. Единият, който изглежда беше командир и носеше черен пояс, бродиран със сребро, пристъпи към Рори. Беше висок мъж, облечен в изтъркана черна униформа. Триъгълната му шапка също бе застаряла, с кокарда от червени и ярки пера. Тръгна към пейката, на която седеше Рори.
— Вие ли сте сър Родрик Махаунд? — попита той. Рори го погледна. Кимна с глава. После бавно се изправи, оглеждайки внимателно лицето му.
— А вие, сър? Кой може да сте вие?
— Джон Фредрикс, полицай на Златната община.
— Какво пък е това?
— Тук използуваме още испанските термини. — Гласът на мъжа спадна леко, сякаш се извиняваше за нещо. — Още не сме променили службите. Считайте го, че съм полицай на градския съвет.
— Тогава ми спестявате едно пътуване, сър. Чаках да се зазори, за да препусна за града и да ви се представя.
— За да ми докладвате за убийството и да се предадете?
— Да ви докладвам за убийството, но по никой начин за да се предавам. Какво искате да кажете с това?
— Че вие сте убиецът, и че аз съм тук, за да ви арестувам, сър Родрик Махаунд. Формално ви арестувам в името на Негово британско величество за убийството на мисис Мери Фортескю от Порт ъф Спейн.
— Няма да направите нищо подобно!
— Ще го направя, та ако щете да вървите по дяволите. Или ще тръгнете с мен кротко, или ще ви замъкна на седлото като торба царевица. А дали сте невинен, или не, това ще решава губернаторът. Засега той е и съдия, и съдебни заседатели, докато не внедрим напълно английското правосъдие тук. Идвате ли, или — той посочи мъжете, които го бяха последвали — ще трябва да упражним сила?
— Това е смешно. — Гневът взе надмощие над скръбта на Рори, тъй както скръбта бе надмогнала страстта. — Аз съм сър Родрик Махаунд, барон ъф Сакс и принц на Саакс. Тук съм, за да продавам значителен товар роби. Мисис Фортескю беше най-добрата ми и най-стара приятелка. Защо би трябвало да я убивам? Това стори мулатката, робиня на мисис Фортескю, на име Мария.
— Имате ли свидетели?
— Не, обаче всички знаем, че тя го е сторила.
Фредрикс тикна триъгълната си шапка към тила и се загледа в Рори със свити устни.
— Не усуквате ли? Именно тя е тази, която ви обвинява. Каза, че ви видяла със собствените си очи. Пристигна на кон в Порт ъф Спейн, разбуди един нотариус, който си беше в леглото, и направи клетвени показания с всички подробности и те ми се струват доста против вас. Историята е правдоподобна, достатъчна, за да наложа ареста ви. А сега ще дойдете ли с нас, или пак ще трябва да ви заплашвам със сила?
Рори закрачи замислено пред полицая. Погледна към Тим, търсейки негласен съвет, после към Мама Феба.
— Най-добре идеш с тях, синко — кимна тя, поглеждайки от него към полицая и пак към него. Може би най-добре. Те намерят ти невинен. После пипнат тази Мария и затворят нея. Тя направила това. Всички знаем, че тя. — Тя наблегна на думите си и погледна към полицая.
— Ще ида — заяви Рори. — Ще накарам слугата си да оседлае конете ни. Ще дойдеш ли с мен, Тими?
— Да.
— Не е нужно, не се позволява. — Думите на полицая бяха изговорени решително. — Не ви е нужен слуга там, където отивате. Не можем да рискуваме. Ще дойдете сам с нас. — Другите мъже с него кимнаха глави одобрително. Не им беше съвсем приятно да арестуват бял човек — англичанин — въз основа на казаното от една робиня мулатка, но беше вярно, че смъртта на мисис Фортескю означаваше само злополука и неприятности за тях. Всеки от тях по едно или друго време бе неин клиент и беше приятелски разположен към нея. Мери беше известна и много обичана в Порт ъф Спейн.
Рори възнегодува срещу белезниците, които му сложиха на китките, когато яхаше коня на път за Порт ъф Спейн. Той не беше обикновен престъпник и можеха да приемат честната му дума, че няма да избяга, ала нито уверенията, нито молбите можеха да ги склонят. Беше прикован с белезници, а юздите на коня му пое ездачът пред него. Не можеше да направи нищо, освен да продължи напред с друг ездач подире си. Усмири Кту, който трябваше да бъде обуздан, като видя как се отнасят с господаря му, после увери Тим и Мама Феба, че всичко ще се оправи.