Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Освен Китай.
— Сега ние двамата с вас знаем, че Китай е слаб и безпомощен. Но това не е в наша полза. Нямаме полза Китай да е слаб, а Русия — достатъчно мощна, за да установи господство над него.
— Разбира се, че не. Тогава тя може да ни задуши когато пожелае. И нас, и Индия.
Двамата мъже замълчаха, всеки потънал в мислите си.
— Но защо им е да изпращат такъв важен човек тук? — попита Струан.
— За да ни изпитат. Отговорът е много лесен. Русия сее семена на недоволство и винаги ще прави това, докато не открие за себе си кои са естествените й граници. Тя граничи с Турция — ето ви неприятности в Турция. Граничи с Индия — неприятности и там. Граничи с Китай — тук също ще последват такива. Сергеев е тук, за да проучи нашите успехи. Колкото повече се убедят в слабостта на Китай, толкова повече ще побързат с експанзията си на изток. Така че ние трябва да се опитаме да ги неутрализираме, да ги заблудим, да ги накараме да смятат, че Китай е много силен. Нужна ми е цялата ваша помощ. Можем ли да го поканим на бала тази вечер?
— Разбира се.
— Ще трябва да посочим при удобен случай, че Китай е под влиянието лично на Нейно величество и че Правителството на Нейно величество няма да допусне никаква намеса тук.
Думите на Лонгстаф пришпориха мисълта на Струан. Колкото повече се намесваше Короната в Азия, толкова това помагаше на основния план — да въвлече Китай в групата на Великите сили. Колкото по-силен е Китай, с влиянието и помощта на Англия, толкова по-добре за целия свят. Да! И ние не можем да допуснем деспотичната намеса, когато сме на прага на успеха!
На вратата се почука и на прага застана Клайв Мънси. Беше слаб мъж на четирийсет и пет години, тих и скромен, с рядка коса и голям месест нос.
— Ваше превъзходителство — обърна се той към Лонгстаф, — позволете да представя Негово височество ерцхерцог Алексей Сергеев.
Лонгстаф и Струан станаха от местата си. Лонгстаф се приближи до ерцхерцога и заговори на чист руски език:
— Щастлив съм да ви приветствам с добре дошъл, Ваше височество. Моля заповядайте — седнете! Добре ли мина пътуването?
— Великолепно, Ваше превъзходителство! — отговори Сергеев, без да показва изненада, и пое протегнатата ръка, като се поклони леко със съвършена грация. — Беше много любезно от ваша страна да ме поканите на обяд, когато аз от своя страна не проявих приличие да ви уведомя, че съм пристигнал, особено след като посещението ми е неофициално и непланирано.
— Тогава ние имаме щастието, Ваше височество.
— Разбрах, че вие сте синът на почитаемия приятел на Русия — сър Робърт. Много приятна изненада!
— Да, разбира се — отвърна сухо Лонгстаф. — Как е принцът — вашият баща? — попита той наслуки.
— Благодаря, добре е. А вашият?
— Умря преди няколко години.
— О, съжалявам. А майка ви, лейди Лонгстаф?
— Здравето й е великолепно, благодаря.
Струан разглеждаше руснака. Сергеев беше изтънчен висок мъж, облечен безупречно и богато. Беше широкоплещ, с тесен ханш. Високи скули и любопитни, леко наклонени сини очи придаваха на лицето му екзотичен вид. Сабята под отворения сюртук сякаш бе прилепнала на кръста му. Около врата, под чисто бялото шалче, висеше дискретно декоративен орден с тънка алена панделка. „С него шега не бива — помисли си Струан. — Обзалагам се, че владее шпагата си дяволски добре. Тежко на този, който го настъпи.“
— Позволете да ви представя мистър Дърк Струан — каза Лонгстаф вече на английски език.