Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Разбира се — отвърна домакинята и щракна нетърпеливо пръсти към една от прислужниците, която забърза към тях.
Кастило отпи нова глътка, преди да продължи.
— Та, както ви казвах, имало шосе, на което патрулирали американците, за да не позволят на западногерманците да побегнат към Източна Германия. — Един от младите герои е познат на всички ни. Младши лейтенант Алън Нейлър, тъкмо завършил „Уест Пойнт“, намерил време колкото да си намери булка и да завърши курса за офицери във Форт Нокс…
— Нейлър е бил тук? — учуди се Торине. — Невероятно.
— По-късно станал майор — кимна Кастило. — Та той взел, че дочул легендата за къщата.
— Карл! — предупреди го Гьорнер.
Кастило не му обърна никакво внимание.
— Искате ли да ви разкажа? — попита невинно той.
Торине мълчеше.
— Аз искам — отвърна Кранц.
— Ами военните знаели къщата под името „Замъка“ и се носел слух, че тук живеела принцеса със златни коси, пазена от баща й, краля, известен като Стария. Той не държал принцесата окована във вериги, но гледал да я държи по-далече от американците, които също като французите и много германци имали склонност да унищожават културното наследство на разни места по света.
— Не каза ли вече достатъчно? — попита Гьорнер.
— Привършвам, Ото — успокои го Кастило.
— Вече не е смешно, Карл — настоя Ото.
— Тогава недей да се смееш — сопна се Чарли. — Та един ден, предполагам, било неизбежно, затова неизбежното се случило. Долетял американски рицар в блестяща броня. По-точно на „Хюи“. Кацнал на калдъръма пред конюшните.
Той посочи.
— Имал няколко предимства. Бил авиатор, а по-важното е, че бил от Тексас. Както Фернандо ще ви каже, красивите млади тексасци имат излъчване, на което нито едно момиче не може да устои. Така било и тук. — Той огледал къщата и видял красивата принцеса. И тя го видяла. Погледите им се срещнали. Засвирили цигулки. Земята се разтърсила. В небето блеснали фойерверки. Хор от ангели запял Ich liebe dich и разни подобни. Около девет месеца по-късно им се родило красивото момченце, което сега се е изправило пред вас.
— О, Карлхен! — възкликна развълнувана фрау Гертруд.
— Баща ти е бил американски пилот? — попита Кранц. — Сега къде е?
— Не се е върнал от Виетнам — отвърна спокойно Кастило.
— Съжалявам.
— И аз — кимна Кастило. — Лекцията приключи. Дано да сте си записвали, защото предстои писмен изпит.
— Заповядайте, седнете — намеси се Хелена.
— Тази история истина ли е, чичо Карл? — попита младо гласче.
От изражението на Хелена Гьорнер стана ясно, че не е усетила, когато децата й са застанали на вратата.
— Не са ли това любимите ми кръщелници! — възкликна Чарли. — Да, Вили, историята е истинска.
Кастило прекрачи към вратата и прегърна едно по едно двете момченца — на десет и дванайсет.
Дванайсетгодишният попита:
— Какво е Виетнам?
— Една ужасно място, много далече от нас — обясни Чарли. — И между другото, Сиймор, колко е сега във Вашингтон?
— Към шест и половина — отвърна Кранц.
— Колко време ще ти трябва, за да оправиш апаратурата?
— Зависи къде искате да я монтирам.
— Какво ще кажеш до конюшнята? Точно на мястото, където кацнал рицарят в бляскави доспехи.
— Дайте ми десет минути. Тук ли ще остане?
— Няма да е за дълго — успокои го Чарли. — Защо не хапнем, после ще поговорим с Ото и към осем вашингтонско време ще е готова.
— Става.
(ПЕТ)
— Обядът беше великолепен, Хелена. Благодаря ти — каза Кастило.
— Радвам се, че ти хареса, Карл — отвърна тя.
Кастило даде знак на една от прислужниците да му сипе още кафе.
— Danke — благодари той и се обърна към Гьорнер. — Кажи ни, Ото, какво си чул на благотворителното събитие в Марбург за момчетата, които изнасят пари в Аржентина — помоли Кастило.
Гьорнер не отговори.
— Каза две неща, Ото, които привлякоха вниманието ми. Първо, че Фюрерът пръв се бил сетил…
Хелена го погледна студено.
— Не е нужно децата да присъстват на този разговор.
— Както прецениш, Хелена — заяви Кастило. — Когато бях още по-малък от децата, дядо ми, на същата тази маса, ми разказа за злото, причинено от германските националсоциалисти — или както всички ги знаят, нацистите. Според него бе важно те да научат истината отрано.
Лицето й се изопна и тя пребледня.
— Нали помниш, Ото? — продължи Кастило. — Стария седеше срещу теб, чичо Вили и майка бяха седнали там, а аз бях срещу Вили…
— Спомням си, Карл — прекъсна го Гьорнер.
Хелена стана и подхвърли салфетката си на масата.