Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Ако тръгна веднага и карам като луд, може и да успея да ги посрещна.
— А ще успееш ли да ги събереш в колата си? — попита тя.
— Едва ли — отвърна той. — Ако носят много багаж, не. Просто ще се наложи да вземем под наем една кола от летището.
— Може да отидем и с моята кола.
— Защо?
— Последния път, когато той беше тук, успях да си кажа точно две думи с него насаме.
— Да ме подсетиш да се обадя на жена ми, за да й кажа, че идват — напомни й Гьорнер.
(ТРИ)
Летище „Лайпциг-Хале“
10:40, 27 юли 2005
— Господи! — възкликна Кастило, когато видя Гьорнер и Шрьодер. — Кого оставихте да оправя нещата?
Той целуна фрау Шрьодер по челото.
— Карлхен! — извика тя.
— Къде са приятелите ти? — попита Гьорнер.
— На паспортен контрол. Ние германците трябва много да внимаваме, когато разни американци се опитват да напъплят в страната.
— Не е смешно, Карл — отвърна Гьорнер.
— А пък на мен ми е смешно — отвърна Кастило. — Само че мен, като добър германец, ме пуснаха да мина, докато проверят внимателно приятелите ми.
— Кого си довел?
— Единият е полковник от Военновъздушните сили, а другият е сержант от Специалните части.
— Няма да те питам какво правят тук, защото едва ли ще ми кажеш истината, а дори да го направиш, няма да разбера кое е истина и кое лъжа.
— Ще ти кажа. Ровим в онзи скандал „Петрол срещу храни“.
— Вече съм назначил хора за тази работа.
— Искам да говоря с тях, най-вече с онзи, който е отразил убийството на господин Душон във Виена. И искам да разбера още нещо за онези с парите и какво разправят за убежището…
— Знаеш много добре, че това не е най-подходящото място за този разговор, Карл — прекъсна го Гьорнер.
— Може и да не е. Ще говорим на път за Бад Херсфелд — реши Кастило. Обърна се към фрау Шрьодер. — Сигурен съм, че не искаш да се замесваш в тази работа, лельо Гертруд.
Тя притисна бузите му с длани и го погледна в очите.
— Господи, Карлхен, да знаеш само как ми се иска да не се занимаваш с тази работа — отвърна тя. — След като вече си се заел, да не си посмял да ме изолираш.
Фернандо Лопес се приближи. Прегърна фрау Шрьодер през раменете и я целуна по едната буза.
— Още ли се грижиш за дъртия… как му беше името, фрау Гертруд?
— Все някой трябва да я свърши и тази работа — отвърна тя. — Баба ти добре ли е?
— Много добре, благодаря. Ако знаеше, че ще обикалям цяла Европа, със сигурност щеше да ти прати много поздрави.
— Как си, Фернандо? — попита Ото.
— Не знам, Ото — призна Фернандо. — Нещо ме гложди, че вече съм просто един файл в базата данни на подозрителните тевтонци.
Нито Ото, нито Гертруд отговориха.
Полковник Торине и сержант Кранц — помъкнали огромен куфар с подсилени страни — се приближиха след няколко минути.
— Всичко наред ли е, Сиймор? — попита Кастило.
— Да, господине. Опитаха се да открият експлозиви и разни сложни устройства в багажа ми, но така и не успяха.
— Сиймор, запознай се с господин Гьорнер, който се опитва да ме вкара в правия път още от времето, когато бях в пелени, а това е фрау Шрьодер, която го държи изкъсо.
— Приятно ми е — кимна Кранц.
— Хер Госингер ми каза, че сте от армията, хер Кранц — обади се подозрително фрау Шрьодер.
Кранц погледна Кастило, той кимна и чак тогава операторът отговори.
— Не точно, госпожо — обясни той на немски. — Аз съм от Специалните части.
— Искате да кажете, че си имате барета, от онези зелените ли?
— Да, госпожо — потвърди той. — Точно такава.
— Много интересно — отвърна тя. — Освен това говорите немски.
— Да, госпожо, повечето от нас говорят по два чужди езика.
— А това е полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили — продължи Кастило.
— Ако се опитвате да вкарате Карл — Чарли — в правия път, искрено ви съчувствам — обади се Гьорнер.
— Приемам го като кръста, който трябва да нося като праведен човек — отвърна Торине.
— И аз така — съгласи се Гьорнер.
(ЧЕТИРИ)
Къщата в гората
Близо до Бад Хресфелд
Хесен, Германия
13:10, 27 юли 2005
Фрау Хелена Гьорнер — изтънчена блондинка, по произход баварка, макар да не приличаше на такава, щеше да изглежда чудесно, дори да сплетеше косата си на две плитки — бе готова с обяда, когато те пристигнаха.
— Добре дошъл у дома, Карл — поздрави го тя на английски и подаде буза, сякаш бе далечен роднина, на когото оказваше благоволение. След това се приближи до Фернандо.