Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
22.
Киврин успя да накара Агнес да си легне едва преди съмване. Пристигането на „тримата мъдреци“, както тя продължаваше да ги нарича, я беше разбудило напълно и тя отказа дори да помисли за лягане, защото се страхуваше, че може да пропусне нещо, макар че беше съвсем изтощена.
Ходеше по петите на Киврин, докато тя се опитваше да помогне на Еливис да внесе храната за пиршеството, хленчеше, че е гладна, а след като софрата накрая беше готова и пиршеството започна, отказа да яде.
Киврин нямаше време да се разправя с нея. От кухнята трябваше да се пренасят през двора блюдо след блюдо, безброй тави с еленско и печено свинско, както и един огромен пай — Киврин очакваше, че при разрязването му ще се разлетят косове. Според свещеника от протестантската църква постът се бе спазвал и между среднощната служба и тази на коледната сутрин, но всички до един, включително пратеникът на епископа, лапаха като невидели от печените фазани и гъски и задушеното заешко с шафранов сос. И пиеха. Особено „тримата мъдреци“, които непрестанно поръчваха на слугите още вино.
Вече бяха пили повече от достатъчно. Монахът точеше лиги към Мейзри, а писарят, който беше пиян още при пристигането им, почти беше паднал под масата. Пратеникът на епископа поглъщаше повече и от двамата, непрестанно даваше знаци на Роузмунд да му носи паницата за гощаване, а жестовете му ставаха все по-широки и неточни след всяка глътка.
„Чудесно — мислеше си Киврин. — Може така да се напие, че да забрави как е обещал на лейди Имейн да ме отведе в женския метох в Годстоу.“ Тя носеше паницата на Гавин с надеждата да й се удаде възможност да го попита къде е мястото на спускането, но той се веселеше с помощниците на сър Блоет, които непрестанно я караха да носи още пиво и месо. По едно време Агнес заспа дълбоко с подпряна на ръчичката главица и Киврин я вдигна внимателно и я отнесе на горния етаж в моминската стая на Роузмунд.
Вратата над тях се отвори.
— Лейди Катрин — чу се гласът на Еливис, която беше понесла множество завивки. — Много съм ви благодарна, че сте тук. Нуждая се от помощта ви.
Агнес се размърда.
— Донесете ми чаршафите от тавана — каза Еливис. — Църковните служители ще спят в това легло, а сестрата на сър Блоет и нейните слугини — на тавана.
— А аз къде ще спя? — попита Агнес и изскочи от прегръдката на Киврин.
— Ние ще спим в плевнята — отвърна Еливис. — Но трябва да почакаш да оправим леглата, Агнес. Иди да си поиграеш.
На Агнес не й трябваха много увещания. Тя заприпка по стълбите, размахала малката си ръчица, за да дрънчи звънчето й.
Еливис подаде завивките на Киврин.
— Тези ги отнесете на тавана, а от резбования скрин на мъжа ми донесете хермелиновата завивка.
— Колко дни мислите, че ще останат пратеникът на епископа и хората му?
— Не знам — отвърна Еливис, но видимо бе напрегната. — Моля се на Бога да не е за повече от две седмици, защото няма да имаме достатъчно месо. Гледайте да не забравите хубавите възглавници.
Две седмици беше повече от достатъчно. Това означаваше доста време след датата за рандевуто, а и църковните отци въобще не приличаха на хора, които ще си тръгнат всеки момент. Когато Киврин слезе от таванското помещение с чаршафите и завивките, пратеникът на епископа беше заспал на високия трон и хъркаше силно, а писарят си беше вдигнал краката на масата. Монахът беше притиснал една от слугините на сър Блоет в ъгъла. Гавин беше потънал вдън земя.
Киврин отнесе чаршафите и хермелиновата завивка на Еливис, след което й предложи да започне да носи неща към плевнята.
— Агнес е много уморена — каза тя. — Трябва да я сложа да си ляга.
Еливис се беше захванала да набухва една от тежките дълги възглавници и само кимна разсеяно, при което Киврин направо хукна надолу по стълбите и продължи да тича през двора. Гавин го нямаше нито в конюшнята, нито в пивоварната. Тя се помая около нужника, докато не се появиха двама от червенокосите младежи, които я изгледаха с неприкрито любопитство, и тръгна към плевнята. Може би Гавин пак се беше усамотил някъде с Мейзри или пък се беше присъединил към селското пиршество на полето. Докато разстилаше слама по голия дървен под на тавана, чу силен смях и веселба.
Постла кожите и шитите завивки върху сламата, слезе долу, мина през тясното пространство между двете сгради и се опита да го намери. Селяните бяха наклали голям огън пред двора на църквата и сега стояха около него и пиеха от големи рогове. На светлината от огъня Киврин виждаше зачервените лица на иконома и на бащата на Мейзри, но Гавин го нямаше.