Книга на Страшния съд

— Това е жената, за която ви говорех.

Жена, а не девойка, а тонът й беше доста критичен, почти обвиняващ. Зачудих се дали е разказала на свещеника теорията си, че съм френска шпионка.

— Казва, че не си спомня нищо — каза лейди Имейн, — но въпреки това може и да чете, и да пише. — И се обърна към Роузмунд. — Къде ти е брошката?

— На пелерината ми — отвърна Роузмунд. — Оставих я в таванското помещение.

— Иди да я донесеш.

Роузмунд тръгна неохотно, а Имейн каза:

— Сър Блоет донесе на внучката ми брошка в знак на любов. На нея е изписано нещо на романския език. — И погледна победоносно. — Тя успя да го прочете, а на Бъдни вечер в църквата казваше думите от службата още преди отец Рош да ги е произнесъл.

— Кой те е научил на четмо и писмо? — попита пратеникът на епископа със заплетен от виното език.

Помислих си дали да не обясня, че сър Блоет ми е казал какво пише на брошката, но се страхувах, че той лично вече е отрекъл тази версия.

— Не знам — отвърнах. — Нямам никакъв спомен за живота си отпреди момента, в който се озовах пребита в гората, защото ме бяха ударили по главата.

— Когато дойде на себе си първия път, започна да говори на някакъв език, който никой от нас не разбираше — каза Имейн, сякаш това беше още едно доказателство, но аз нямах никаква представа в какво се опитва да ме обвини, нито пък по какъв начин пратеникът на епископа може да има отношение към всичко това.

— Свети отче, в Оксънфорд ли ще се върнете, когато си тръгнете от нашия дом? — попита го тя.

— Да — отвърна той някак недружелюбно. — Тук не можем да останем повече от няколко дни.

— Ще ви замоля да я отведете с вас при добрите сестри в Годстоу.

— Няма да ходим в Годстоу — обясни той, което си беше съвсем очевидно извинение — нали женският манастир е само на пет мили от Оксфорд. — Но при завръщането си ще попитам епископа дали има някакви сведения за тази жена и ще ви изпратя вест.

— Сигурна съм, че е монахиня, защото говори на латински и знае цели пасажи от църковните текстове — каза Имейн. — Много би ми се искало да я отведете в манастира, за да я разпитат и да разберат коя може да е.

Пратеникът на епископа придоби още по-изнервен вид, но се съгласи. Това означава, че имам само толкова време, колкото те решат да останат при нас. Няколко дни, по думите на пратеника, и с малко повече късмет за мен се надявам това да означава поне до след избиването на младенците. Сега обаче ще сложа Агнес да спи и ще се опитам да говоря с Гавин колкото е възможно по-бързо.