Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
Социолозите виждаха две основни направления в интересуващата ни област. От една страна част от кухненските роботи се отдаваше на прелестите на човешкия живот и в границите на възможното се стремеше да се приспособи към формите на заварената цивилизация; от друга по-осъзнатите и по-гъвкавите индивиди показваха тенденции за основаване на нова, бъдеща, напълно електронизирана цивилизация; учените обаче се безпокояха най-много от неудържимия естествен прираст на роботите. Дееротизаторите, както и дисковите спирачки, които се произвеждаха и от Сноудграс, и от Нъдълг, изобщо не го намалиха. Проблемът с децата на роботите ставаше напечен и за самите производители на перални, които като че ли не бяха предвидили този резултат от непрекъснатото усъвършенстване на своите стоки. Редица големи производители се опитаха да противодействат на опасността от неудържимо размножаване на кухненските машини, като сключиха тайно споразумение за ограничени доставки на резервни части на пазара.
Резултатите не закъсняха. След пристигането на нова партида стоки пред вратите на складовете и магазините се образуваха големи опашки от куци, заекващи или просто напълно парализирани перални, изстисквачки и паркеточистачки, няколко пъти дори се стигна до стълкновения, докато в крайна сметка нито един кухненски робот не можеше вече да пресече спокойно улицата след падането на нощта, защото го заплашваше опасността да бъде нападнат от грабители, които го разглобяваха безмилостно на части и като оставяха на улицата тенекиената му обвивка, изчезваха бързо с трофеите.
Проблемът с резервните части беше обсъждан дълго от Конгреса, но без конкретни резултати. В същото време като гъби след дъжд никнеха нелегални работилници за тяхното производство, финансирани частично от дружествата на пералните, при което моделът „Пероматик“ на Нъдълг откри и патентова метод за производство на части от ерзац материали. Но и това не реши стопроцентова въпроса. Пералните пикетираха пред Конгреса с искане за въвеждане на действащи антитръстови закони срещу дискриминиращите ги производители. Някои конгресмени, изказали се в защита на голямата индустрия, полручиха анонимни писма, в които бяха заплашени, че ще бъдат лишени от много важни за по-нататъшния им живот части, което, както с основание отбеляза седмичникът „Таймс“, беше много несправедливо, защото човешките части не могат да се заменят.
Но всички тези шумни афери избледняха пред лицето на един съвсем нов проблем. Той започна с описаната от мене някъде на друго място история за разбунтувалия се Бордови калкулатор на космическия кораб „Божидар“. Както е известно, Калкулаторът въстана срещу екипажа и пътниците на ракетата и се избави от тях, след което кацна на пустинна планета, размножи се и основа държава на роботите.
Читателите, които са се запознали с моите дневници, може би помнят, че в аферата с Калкулатора бях замесен и аз и донякъде станах причина за нейното разплитане. Но когато се върнах на Земята, разбрах, че за съжаление случаят с „Божидар“ не е единствен. Бунтовете на бордовите автомати бяха станали най-страшното бедствие в областта на космоплаването. Стигна се дотам, че само един не много любезен жест, едно малко по-силно затръшване на вратата можеше да разбунтува бордовия хладилник, както и стана с прословутия Дийп Фризър от трансгалактическия кораб „Орда Тимпани“. Дълги години капитаните от млечното плаване повтаряха с ужас името и фамилията на Дийп Фризър. Пиратът нападаше множество кораби, поразяваше пътниците със своите стоманени лавици и ледения си дъх, отмъкваше късове бекон, трупаше скъпоценности и злато и се говореше, че имал цял харем изчислителни машини, но между другото не се знаеше доколко тези и подобни на тях слухове отговарят на истината. Кървавата му корсарска кариера беше прекъсната в края на краищата от един точен изстрел на полицай от космическия патрул. Този полицай, „Констебломатик Х-17“, беше поставен за награда на витрината на Звездните дружества „Лойд“ в Ню Йорк, където стои и до ден днешен.
Когато безвъздушното пространство се изпълни с шум на битки и отчаяни призиви SOS на кораби, атакувани от електронни корсари, в големите градове добър бизнес развъртяха разни учители „Електроджицу“ и „Джудоматик“, които, въвеждайки в изкуството на самоотбраната, учеха как с най-обикновени клещи или отварачка за консерви може да се обезвреди и най-жестоката пералня.