Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Няма значение какво иска – намеси се Райнбек. – Хралупарите са мои поданици и няма да плащам за това, което така и така дължат на бръшлянения трон.
– Както изтъкнах пред принц Тамос и лорд Дженсън, ваша Светлост – каза Защитения, – ядроните са истинският ни враг. Няма да откажа защитени оръжия на никого, който ги поиска.
Райнбек изсумтя, а погледът на Тамос доби алчен плам.
– Мога да се посъветвам с Гилдията на защитниците, за да изберем най-добрите сред тях и да ги изпратим в Хралупата, ако негова Светлост пожелае – каза Дженсън. – Може би придружени от дървени войници за охрана?
– Лично ще ги поведа, братко – каза принц Тамос и се обърна към херцога.
Райнбек кимна.
– Така да бъде – рече той.
– А бежанците от Райзън? – попита Защитения. – Ще ги приемете ли?
– В града ми няма място за хиляди бежанци – отвърна Райнбек. – Нека си търсят подслон в околията. Можем да им предложим... какво беше, Дженсън? – попита Райнбек.
– Владетелско убежище – отвърна Дженсън – и защитата на короната за всеки, който се врече във вярност на Анжие.
Райнбек кимна.
Защитения се поклони.
– Това е много щедро, ваша Светлост, но тези хора умират от глад и нямат пукната парӚ. Липсват им неща от първа необходимост. Едва ли в милостта си не бихте могли да предложите повече.
– Така да бъде – отвърна Райнбек. – Имам сърце. Дженсън, какво можем да заделим?
– Ами, ваша Светлост – започна Дженсън, отвори тефтер и прегледа съдържанието му, – бихме могли, разбира се, да опростим на Хралупата пратките дърва, които не успя да достави...
– Разбира се – повтори Райнбек.
– И докато са в Хралупата, вашите владетелски защитници биха могли да използват уменията си, за да защитават бежан-ците през нощта – продължи Дженсън, – същото се отнася и за дървените войници.
– Разбира се, разбира се – съгласи се Райнбек.
Дженсън сви устни.
– Моля, позволете ми да прегледам нещата по-обстойно, ваша Светлост, и ще ви предоставя подробни списъци с наличните ни ресурси.
– Погрижи се за това – каза Райнбек.
Дженсън отново се поклони.
– Както заповядате.
– Ами красианското настъпление? – попита Защитения.
– Досега не съм видял никакво доказателство, че ще има въобще такова, извън твърденията ти – каза Райнбек.
– Ще има – увери го Защитения. – Евджахът го изисква.
– Знаеш прекалено много за пустинните плъхове и езическата им религия – отбеляза Питър. – Лорд Дженсън ни осведоми, че дори си живял с тях.
Защитения кимна.
– Това е така, ваше височество.
– Тогава откъде да знаем пред кого се кланяш? – попита Питър. – Та ти може да си един ядронски вероотстъпник, решил да следва Евджаха. Нощите да ме вземат, ако не ни кажеш кой си и откъде идваш. Как да разберем дали сам не си красианец под всичките тези защити?
Гаред изръмжа, но Защитения вдигна пръст и грамадният дървар се укроти.
– Уверявам ви, случаят не е такъв – каза Защитения. – Верен съм на Теса.
Райнбек се усмихна.
– Докажи го.
Защитения килна глава с любопитство.
– И как да го докажа, ваша Светлост?
– Моят глашатай е по работа из селцата – отвърна Райнбек – и със сигурност не би могъл да пътува бързо като теб. Иди в крепостта Мливари и говори с херцог Юкор. Спомени за пакта.
– Пакт ли, ваше величество? – попита Защитения.
Райнбек погледна Дженсън, който си прочисти гърлото.
– Пактът на Свободните градове – поясни министърът. – През нулевата година, след издигането на първите защитни стени и след като се въдворява някакъв ред в опустошената околност, оцелелите херцози на Теса подписват пакт за ненападение, наречен Пактът на Свободните градове. В него те признават смъртта на краля на Теса и края на рода му и взаимно приемат суверенитета на териториите си. Пактът забранява завземането на чуждите територии и обещава единството на всички градове в борбата срещу враговете им.
– Красианците подписали ли са пакта? – попита Защитения.
Дженсън поклати глава.
– Красия не е част от Теса, така че никога не е била подчинена на пакта. Въпреки това...
Той вдигна ръка, за да спре всякакви по-нататъшни коментари, докато си наместваше очилата на края на носа, и вдигна стар пергамент.
– Точната формулировка гласи: „В случай че суверенната територия на някое от херцогствата бъде заплашена от човешки намерения, задължение на всеки от долуподписаните и техните наследници е да се застъпят единно за заплашената страна“. – Дженсън остави пергамента. – Пактът е формулиран така, за да предотврати всякакви войни между хората, защото след опустошенията от Завръщането сме останали прекалено малко. Затова той все още е обвързващ, независимо дали красианският владетел го е подписал.