![Неуговорени срещи [сборник] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/4/7/neugovoreni-sreshchi-sbornik-download.jpg)
Неуговорени срещи [сборник]
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Неуговорени срещи [сборник]». Краткое содержание книги:
Пикник на обочине, 1972
Охлюв по стръмното
Улитка на склоне, 1966
Бръмбар в мравуняка
Жук в муравейнике, 1979
Милиард години до свършека на света
За миллиард лет до конца света, 1976
— Какво искаш? — попита той направо.
— Казаха ли ти кой съм?
— Да. Ти си журналист. Пишеш книга за моя народ.
— Не е точно така. Пиша книга за Лев Абалкин. Ти го познаваш.
— Всеки от моя народ познава Лев Абалкин.
Това беше ново за мене.
— И какво мисли твоят народ за Лев Абалкин?
— Моят народ не мисли за Лев Абалкин. Той го познава.
Изглежда, нагазихме в някакви лингвистични блата.
— Исках да попитам как се отнася твоят народ към Лев Абалкин?
— Той го познава. Всеки. От раждането до смъртта си.
Посъветвах се с журналиста Камерер и решихме засега да оставим тази тема.
— Какво можеш да разкажеш за Лев Абалкин? — попитахме ние.
— Нищо — кратко отвърна той.
Ето от това се страхувах най-много. До такава степен се страхувах, че подсъзнателно отхвърлих самата възможност да стане така и съвсем не бях подготвен за това. Обърнах се по най-жалкия начин, а той вдигна предната си лапа към муцуната и взе шумно да гризе между пръстите си. Не по кучешки, а така, както понякога правят нашите котки.
Все пак запазих достатъчно самообладание, за да съобразя навреме, че ако този пес сапиенс наистина не е искал да има нищо общо с мен, той просто би отказал да се срещнем.
— Зная, че Лев Абалкин ти е приятел — казах аз. — Живели сте заедно, работили сте заедно. Много земляци биха искали да знаят какво мисли за Абалкин неговият приятел и сътрудник от народа на главанаците.
— Защо? — отново кратко попита той.
— Жизнен опит — отвърнах аз.
— Безполезен опит.
— Безполезен опит няма.
Сега, три се захвана с другата лапа и след няколко секунди промърмори неразбираемо:
— Задавай конкретни въпроси.
Позамислих се.
— Зная, че за последен път си работил с Абалкин преди петнайсет години. Случвало ли ти се е след това да работиш с други земляни?
— Случвало ми се е. Много.
— Почувствува ли разлика?
Всъщност като задавах този въпрос, нямах предвид нищо особено. Но Шчекн изведнъж замря, после бавно отпусна лапата си и надигна високочелата си глава. За миг в очите му проблеснаха мрачни червени светлинки. Обаче не мина и секунда и той пак се захвана да гложди ноктите си.
— Трудно е да се каже — промърмори той. — Работата беше различна, хората също бяха различни. Трудно е.
Той се изплъзна от прекия отговор. Защо? Невинният ми въпрос сякаш го затрудни. Той се обърка за цяла секунда. Или пак лингвистиката беше виновна? Изобщо лингвистиката не е лошо нещо. Ще атакуваме. Фронтално.
— Ти си се срещнал с него — заявих аз. — Той отново те е поканил да работите. Съгласи ли се?
Това можеше да означава: „Ако беше се срещнал с него и той отново те беше поканил да работите, би ли се съгласил?“ Или да речем: „Ти си се срещнал с него и той (както научих) те е поканил да работите. Ти каза ли му, че си съгласен?“ Лингвистика. Няма да споря, това беше доста жалка маневра, но какво ми оставаше да правя?
И лингвистиката все пак спаси положението.
— Той не ме е канил да работим — възрази Шчекн.
— Тогава за какво разговаряхте? — учудих се аз, развивайки успеха.
— За миналото — измрънка той. — Това не интересува никого.
— Как ти се стори — попитах аз, като мислено изтрих трудовата пот от челото си, — той много ли се е променил за тези петнайсет години?
— И това не е интересно.
— Напротив. Много е интересно. Аз също го видях неотдавна и забелязах, че той се е променил много. Но аз съм землянин, на мен ми е нужно да зная твоето мнение.
— Моето мнение е: да.
— Ето виждаш ли. И в какво се състои според теб промяната?
— Той вече не се интересува от народа на главанаците.