Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
Да, той трябваше напълно да посрами Авелин и да постави еретика на полагащото му се място както в умовете на хората, така и в хрониките на Църквата.
Той се усмихна, доволен, че е достигнал такова високо ниво на концентрация, и прибра камъка в тайното чекмедже на писалището.
Сега се чувстваше много по-добре и не се интересуваше, че Конър се е измъкнал — и без това бе безвреден. Истинската заплаха от Палмарис, Добриниън, вече бе отстранена, а освен това сега Маркварт разбра и истинската природа на Йойона и неговите последователи. Веднага щом братята Правда му върнеха светите камъни, собствената му позиция щеше да бъде подсигурена. А тогава лесно щеше да се справи с всяка опасност, предизвикана от Йойона. Да, разбра той, скоро щеше да започне своя удар срещу отеца, щеше да говори с Джеховит, който му бе приятел от дълги години и вярваше в запазването на Ордена такъв, какъвто е. С помощта на абата на Сейнт Хонс щеше да си спечели подкрепата и на самия крал.
От другата страна на прекъснатата връзка духът на демона Бестесбулзибар се чувстваше удовлетворен. Предполагаемият духовен лидер на хората сега бе в ръцете му и приемаше предписанията му като свои собствени мисли и убеждения.
Демонът си оставаше недоволен заради загубата в Аида, за загубата на физическото си тяло и още не знаеше как да си го възстанови или замести — ала тази игра на марионетки с върховния абат на Абеликанската църква, институцията, която някога бе най-големият му враг, бе доста приятна и почти му помагаше да забрави за загубата си.
Почти.
— Защо си тук долу? — попита брат Браумин, оглеждайки се нервно към подскачащите сенки, хвърляни от факлата му. Около тях имаше библиотечни рафтове, пълни с древни прашни текстове, и заради тях стаята бе някак тясна и неудобна.
— Защото тук ще намеря отговори на въпросите си — спокойно отговори отец Йойона. Изглежда изобщо не се притесняваше, че над тях има тонове скална маса. Намираха се под библиотеката на абатството, в най-старата му част, днес погребана дълбоко под новите нива, почти на нивото на водите на залива на Вси светии. Всъщност в най-старите времена на абатството бе имало директен изход от тази секция към скалистия плаж, тунел, който стигаше до коридора с подвижна решетка, който отец Де Унеро бе защитавал при нападението на паурите.
Ала този древен път днес бе затворен, а абатството се бе изкачило към планината.
— Със смъртта на абат Добриниън и отлагането на канонизирането на брат Алабарне, върховният абат няма извинение да ме изгони от Сейнт Мер-Абел — обясни Йойона. — Ала той постоянно ще ми измисля работа и не се съмнявам, че брат Франсис или някой подобен на него ще следи всяка моя стъпка.
— Брат Франсис не би дошъл охотно тук долу — възрази брат Браумин.
— О, ще дойде — отговори отец Йойона. — Всъщност наскоро е слизал тук. В тези древни стаи брат Франсис намери картите и текстовете, с които начертахме маршрута си към Аида. Някои от тези карти, приятелю, са били начертани лично от брат Алабарне от Сейнт Прешъс.
Брат Браумин наклони глава на една страна, не разбираше какво следва от това.
— Ще поема ролята на главен патрон за канонизирането на брат Алабарне за светец — обясни отец Йойона. — Тогава няма да бъда постоянно обезпокояван от върховния абат, тъй като той ще ме засипе с работа, за да не мога да му напакостя. Когато обявя публично, че ставам патрон на Алабарне, това ще ме освободи дори от обичайните ми задължения.
— За да можеш да прекарваш времето си тук долу? — попита брат Браумин, изпълнен със съмнение, тъй като не виждаше предимства в това да се погребеш в подземията. Напротив, искаше да избяга обратно към дневната светлина или поне в по-светлите и гостоприемни части на абатството. Това място му приличаше много на крипта — а и наблизо имаше такава, в едно от съседните помещения!
А по-лошото бе, че далечният ъгъл на същата тази библиотека имаше рафт с много стари книги, древни томове за демонична магия, които Църквата бе забранила. Всяко друго копие на тези книги — съхранени тук, за да може Църквата да разбира по-добре деянията на враговете си — бе изгаряно. На Браумин му се искаше и тези да не бяха пощадявани, тъй като самото присъствие на древните томове го караше да потръпва.
Те излъчваха аура на студ и зло.
— Тук трябва да бъда — обясни отец Йойона.