Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
— Ами, хайде, давай. Убий ме.
— Не ми ли вярваш?
— Не.
Тереса надигна чука:
— Ще посмееш ли да си затвориш очите?
Той задържа погледа ѝ. За дълго. После затвори очи. Клепачите му бяха тънки, нежни и напълно отпуснати. Ни най-малко не ги стискаше, дишаше спокойно и по устните му пробягваше намек за усмивка. Бузите му бяха покрити с мек мъх и той беше най-добрият приятел и единственото момче, което някога бе обичала. Тя промълви:
— Сбогом.
И удари слепоочието му с чука.
Продължи да удря, докато остана само искрица живот. След това взе бормашината и го отвори. Батерията беше напълно заредена и ѝ отне само няколко секунди да пробие черепа. Краката на Йоханес потрепериха конвулсивно няколко пъти и изритаха пластмасовото цвете. После тя се надвеси над него и погълна това, което някога бе той.
Когато се изправи, пътят ѝ вече беше ясен и тя знаеше, че ще има силата да го извърви. Не ѝ оставаше нищо друго. Никакви чувства, нищо, към което да се върне. Беше напълно щастлива, докато затваряше вратата зад гърба си и слизаше надолу по стълбите сред мириса на пържено, почистващи препарати и затоплен от слънцето прахоляк, който гъделичкаше ноздрите ѝ.
В пощенската кутия пред гарата пусна писмата, адресирани до вестниците „Дагенс Нюхетер“, „Свенска Дагбладет“, „Експресен“ и „Афтонбладет“. Всички писма бяха еднакви и тя ги беше написала, просто защото можеше.
Здравейте,
Днес на „Алсонг“ смятаме да убием много хора. Може би и ние ще умрем. Човек никога не знае.
Ще попитате защо. Защо, защо, защо. По афишите. Във вестниците. С огромен шрифт. ЗАЩО? Море от запалени свещи. Съболезнователни бележки. Плачещи хора. А над всичко: ЗАЩО?
А ние отговаряме (сега затаете дъх): ЗАЩОТО!!!
Защото приливът на смъртта идва. Схващате ли, че приливът на смъртта идва? В училищата. В „Айдъл“. В Н&М. Идва. Всички знаят. Всички усещат. Никой не схваща.
Днес ще ви залее.
Ние сме милите малки момиченца най-отпред. Ние викахме и плачехме по команда. Ние сами се боготворяхме, когато вие ни превръщахте в звезди. Ние се откупихме от вас. „Гепи“, казвахте вие. „Честито“!
Приливът на смъртта идва. По ваша заслуга. Всичко е по ваша заслуга. Заслужили сте си всичко.
Поздрави,