Не пречете на палача
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Слово
- Переводчик: Йордан Дачев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Не пречете на палача». Краткое содержание книги:
— И какво предлагаш тогава?
— Можем да започнем със снимки. Снимки на Сауляк има, тъй като той е бил на работа в нашата система. Трябва да се опитаме да установим дали някой не го е виждал някъде заедно с неговите жертви. В централната картотека се пазят отпечатъци от пръстите му, тъй като е бил дактилоскопиран при арестуването му преди две години. Трябва да се сравнят тези отпечатъци със следите, намерени на местопрестъплението. И най-важното — трябва да се разбере откъде той познава потърпевшите. Откъде би могъл да узнае, че именно те са извършили тези зверски убийства. Ако си изясним това, ще узнаем кой още би могъл да бъде осведомен по този въпрос. Ще узнаем кой по принцип би могъл да разполага с такава информация и ще изтръскаме от него имената на бъдещите три жертви. По-нататък всичко вече е ясно. Но ни е нужно време, Виктор Алексеевич. Нужна ни е отсрочка. Затова аз искам да измисля нещо, което временно ще спре Павел и ще го накара да пристигне в Москва. А когато станем готови да защитим тези, които той възнамерява да убие, ще го пуснем. Нека да върви да убива. Ще го заловим на местопрестъплението и няма да има вече къде да се дене.
— Не е глупаво — кимна Гордеев. — Никак даже не е глупаво. Харесва ми. Само че тук съществуват купища „но“. Ами ако изведнъж се окаже, че той не е палачът?
— Така е — съгласи се Настя. — Съвсем е възможно да не е той. Но схемата все пак би трябвало да си остане същата. На всяка цена да се спре палачът, докато не открием кои са потенциалните му жертви. Който отиде да ги убива, него и ще арестуваме. Ако той е Сауляк, имам идея как да го докарам в Москва, но ако е друг, ще ми се наложи да си поблъскам главата.
— И все пак, защо не искаш да бъде обявен за издирване?
— Защото не съм сигурна, че той не получава информацията си от служител на милицията. Ако зад Павел стои някой милиционер, снабдяващ го със сведения за неразобличените убийци, то нашето обявление за издирване няма да струва пукната пара. Този милиционер ще предупреди Сауляк и ще му помогне да се укрие. Пък и ние с вас фактически не разполагаме с нищо, за да му предявим обвинение. Нито веществени доказателства, нито свидетелски показания. Да кажем, че го обявим за издирване, намират го и го докарват под конвой в Москва. И по-нататък какво? Нямаме в какво да го обвиним, защото в главата си имам само празни догадки и недоказани подозрения. А ако има съобщник, то той за да отклони подозренията ни от Павел, непременно ще извърши поредното убийство именно тогава, когато Сауляк се намира в Москва да дава показания. Ето ви я и цялата работа.
— Не знам, момичето ми — колебливо рече Гордеев. — По принцип ми харесва това, което ми говориш. В него има рационално зърно. Но ме смущава едно обстоятелство. Много ме смущава.
— Какво е то?
— Не се ли сещаш сама?
— Сещам се. Виктор Алексеевич, налага ни се да избираме какво да жертваме. Вие искате да кажете, че докато аз подмамвам Сауляк в Москва, той би могъл да убие още някого? С други думи, реализацията на моето хрумване може да доведе до още една жертва. Но нали това би могло да се случи и ако го обявим за издирване. Може би той точно в този момент праща на онзи свят поредната си жертва. Само че ако го обявим за издирване и го докараме в Москва, няма да успеем да докажем нищо и ще бъдем принудени да го пуснем по живо по здраво. В такъв случай той пак ще убие тези, които още не е убил, макар и малко по-късно. Ако направим така, както предлагам, то след отпътуването си от Москва той повече няма да убива. Така или иначе, следваща, петата, жертва е неизбежна, независимо дали го подмамваме или издирваме. По всяка вероятност ще ни изпревари. Но затова пък ще спасим шестата и седмата.
— Добре, убеди ме. След два часа очаквам плана ти. А сега още нещо. Какво ново по убийствата на Юрцев, Лученков и прочие?
Настя мълчаливо заби поглед в полираната повърхност на заседателната маса. Тя не смогваше да свърши всичко, разкъсвайки се между бригадата на Коновалов и десетките други престъпления, от работата по които никой не я освобождаваше.
— Ясно — заключи Гордеев. — Много лошо. Върви. И след два часа идвай с плана си.
Тя унило излезе от кабинета му и тръгна по коридора. Стигайки до своята врата, размисли и продължи по-нататък към стаята на Юра Коротков.
— Търсих те вчера — каза му, влизайки. — Твоята благоверна ми обясни, че си бил на работа.
— Извинявай — усмихна се смутено Коротков. — Ляля ми предаде, не си звънила по телефона, но се върнах късно и не се реших да те будя. Какво ти трябваше?