Сибирски тайни

— Не викай, Игорьок. Не съм идиот. И повярвай, разрушаването на фермата, при което ще бъдат открити всички основи, не заплашва никого от нас. Почакай, не ме прекъсвай. Нищо не съм забравил: и че скелетите са там, и дрехите, и личните вещи. Ще се вдигне скандал, голяма дандания ще бъде. Но това няма да засегне нито теб, нито Костик. Няма да засегне дори мен.

— Какво намекваш? — навъси се Баев. — Как си го представяш, че ще стане?

Ворожец се извърна с въртящия се стол, свали от рафта няколко папки и отвори скрития зад тях сейф. Извади отвътре малка картонена кутийка, отвори я и я подаде на Игор Валеревич.

— Какво е туй? — недоумяващо попита той.

— Това, Игорьоха, е нашата защита. Имали сме невероятен късмет. Димка е вземал от всеки труп по нещо за спомен. Прибирал го е тайно от нас, докато не сме го виждали. Още тогава той не е бил в ред с главата, просто не сме го забелязали, нали бяхме толкова млади. Той е пазел тази кутийка вкъщи, а когато след излежаването на присъдата го пратиха в психо интерната, я е взел със себе си. И оттогава не се е разделял с нея. Всички в интерната са я виждали. И лесно ще потвърдят, че това са вещи на Димка. А така ще може всички трупове да бъдат приписани на него. Никой дори не би се усъмнил, защото на Димка вече се води едно доказано убийство с изнасилване, има и диагноза. А самия Димка го няма. Дори да ликвидират фермата, да съборят сградите и съоръженията, да открият основите, дори ако втората шнола на Юлка още не е изгнила за трийсет и пет години и я намерят там, аз тутакси ще си спомня, че точно такава шнола се намира сред вещите, принадлежали на моя покоен приятел от детинство. Навестявал съм го в интерната, погребал съм го и съм прибрал вещите му, част от тях съм си оставил за спомен. Всичко може да се потвърди. Нито ти, нито аз, нито Костик сме знаели, че той е извършил четири убийства. И никой — чуваш ли, Игорьоха! — никой и никога не би доказал обратното. Така че магистралата от северната страна не е заплаха за нас. Виж, магистралата откъм южната е опасна лично за мен. Още не съм готов да умра, разбираш, нали. Знам какво ще кажеш сега… — Ворожец горчиво се усмихна. — Ще ме укориш, че моята борба за северна магистрала ще струва кметския стол на Костик, а на теб — длъжността началник на управлението на вътрешните работи. Да, съгласен съм, и политическата кариера на Костик, и твоята служебна кариера ще пострадат. Но при всяко положение ще останете живи и някак ще уредите живота си. А лично за мен собственият ми живот е по-скъп от вашите кариери. Не се сърди. — Той изразително разпери ръце. — Казах всичко. Сега съм готов да чуя какъв боклук съм и колко си разочарован от мен. Само че дай по-бързичко. И да вървим да вечеряме.