Немското дете [bg]

– Да, така пише там – отвърна Шел, свел поглед надолу. – Но това сигурно вече ви е хрумвало, така че надали идва като голяма изненада.

– Ще излъжа, ако отрека – кимна Мартин. – Само че разполагаме с конкретно доказателство единствено за смъртта на Брита.

– Тогава това ще ви е от помощ – каза Шел и посочи писмото.

– Сигурен ли сте, че...?

– Че това е почеркът на баща ми? Да – отговори му Шел. – Напълно сигурен съм. Писмото е написано от баща ми. И не съм особено изненадан – добави той с горчивина. – Но мислех, че...

Шел поклати глава.

Мартин наведе поглед и препрочете писмото.

– Ако трябва да сме прецизни, той всъщност пише само, че е убил Брита. После добавя доста неясно: „Моя е вината за смъртта на Ерик, а също за тази на мъжа, който открихте в чужд гроб.“

Шел вдигна рамене.

– Не виждам разликата. Просто използва по-приповдигнат стил. Нямам съмнение, че баща ми е този, който...

Той не се доизказа, само въздъхна тежко, като че се стараеше да овладее чувствата си.

Мартин продължи да чете писмото на глас.

– „Мислех, че мога да се справя с нещата по обичайния си начин, че единичен акт на насилие ще разреши всичко, ще запази тайната. Ала още когато повдигнах възглавницата от лицето й, разбрах, че нищо няма да разреши. И проумях, че ми остава само един вариант. Че съм стигнал до края на пътя. Че миналото най-сетне ме е застигнало.“ – Мартин погледна Шел. – Знаете ли какво има предвид? Каква тайна е искал да запази? Какво означава, че миналото го е застигнало?

– Нямам представа – поклати глава Шел.

– Ще се наложи да го задържа за известно време – каза Мартин и размаха изписаните на ръка страници.

– Разбира се – уморено промълви Шел. – Задръжте го. И бездруго смятах да го изгоря.

– Между другото, бях помолил колегата си Йоста да говори с вас при удобен случай. Но можем и двамата да проведем този разговор, ако не възразявате.

Мартин внимателно постави писмото в пластмасов джоб и го отмести встрани.

– За какво става дума?

– За Ханс Олавсен. Разбрах, че сте правили проучване за него.

– Какво общо има това сега? Баща ми признава в писмото си, че го е убил.

– Това е една възможност, да. Но все още има въпроси за Олавсен и смъртта му, които искаме да изясним. Така че ако разполагате с информация, която желаете да споделите... каквато и да било... – Мартин разпери ръце и се облегна назад.

– Говорихте ли с Ерика Фалк? – попита Шел.

Мартин поклати глава.

– Още не, ще го направим. Но след като, така или иначе, сте тук сега...

– Нямам много какво да ви кажа.

Шел обясни как се е свързал с Ескил Халворсен, експерта по норвежкото съпротивително движение. Още не бе получил от него сведения за Ханс Олавсен и нищо чудно той да не можеше да предложи някаква информация.

– Не искате ли да му позвъните сега, за да чуете дали не е открил нещо? – попита Мартин и посочи телефона на бюрото си.

Шел вдигна рамене и извади от джоба си тефтерче за телефонни номера със силно протъркани корици. Прелисти го, докато намери страницата със залепено жълто листче, върху което бе записано името на Ескил Халворсен.